РЗИ предупреждават за Ку-треска

Прегледано от: 0

През 2018 от РЗИ са регистрирали един случай на Ку-треска. Ку-треската е остро инфекциозно заболяване, което спада към групата на рикетсиозите. Протича най-често със засягане на белия дроб, но може да има разнообразна клинична изява и механизми на предаване.

Ку-треската е широко разпространена зооантропоноза – основен източник и резервоар на инфекцията са животните.

Причинителят на инфекцията – Coxiella burnetii, е изключително устойчив на външни влияния и може да издържи месеци в околната среда. Ку-треската се среща навсякъде по света (с изключение на Нова Зеландия). Тя е широко разпространена в южната част на Франция и Испания.

България представлява ендемичен район за инфекцията от Ку-треска.

Причинителят на Ку-треска заразява различни гостоприемници, включително хора, преживни животни (едър рогат добитък, овце, кози), домашни любимци и в редки случаи влечуги, птици и кърлежи.

Причинителят на Ку-треска се отделя с урината, млякото, изпражненията, плацентата и околоплодните води. Тези продукти, особено свързаните с раждането при животните, съдържат голям брой бактерии, които след изсъхване и тъпчене от копитата на животните, стават на фин прахов аерозол, който е силно заразен при вдишване от хора и животни.

Coxiella burnetii е силно заразна и само няколко бактерии могат да причинят заболяване.

Възприемчивостта на човек към Ку-треската е висока. След боледуване се създава траен имунитет, който предпазва от повторни заболявания. Заболяването има зимно-пролетна сезонност, съвпадаща с агнилната кампания при овцете и козите, с максимум през месеците март – април.

ОСНОВНИ НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ

Вдишване на прах от материи отделяни от раждащи животни, техните плаценти, замърсени косми и кожи. При сухо и ветровито време заразните аерозоли могат да бъдат отнесени на километри разстояние. Този начин на заразяване е основният за нашата страна.
Консумация на заразени животински продукти, особено сурово мляко и козе сирене.
По кръвен път, чрез преливане на кръвни продукти, или при рани на кожата през които преминава заразата.
Контактен път на заразяване – през увредена кожа или лигавици (конюнктиви) при пряк контакт със заразени животни (при доене, добив и преработка на мляко и месо).
Ухапване от заразен кърлеж (трансмисивен механизъм).
От майка на поколението (т.н. вертикално предаване).

По-често случаите на заболели са единични, но при повишена заразеност сред животните може да има и ограничени епидемии (последните 2 големи епидемии в България, са от 2002 и 2004 г.в Етрополе и Ботевград, които обхванаха по няколкостотин души).

СИМПТОМИ

Инфекцията с Ку-треска варира в твърде широки граници – от безсимптомно протичане, до фатален край.

Инфекциите могат да се разделят на остри и хронични.

Заболяването при хората започва остро с висока температура (до 40°С, отпадналост, главоболие и болки в мускулите на краката.

Много често се развиват пневмонии. Възможно е и да се появи суха непродуктивна кашлица с кървави жилки.

Акушеро-гинекологичните прояви включват спонтанен аборт, преждевременно раждане или раждане на плод с ниско тегло.

Лечението трябва да се провежда задължително от инфекционист!

РИСКОВИ ГРУПИ

Рискови групи за заразяване с Ку-треска са професионални работници в сферата на животновъдството, кожарската и млечната индустрия, хора, населяващи селските райони..

ПРОФИЛАКТИКА

Борба с Ку-треската при животните. Задължителен е строг ветеринарен контрол над домашните животни. При аборт или мъртво раждане е необходима крайна дезинфекция с последващо изгаряне на плаценти, околоплодни ципи и останки.

Извършване на ваксинация на домашните животни.

Ваксинопрофилактика при хората. Ваксина се използва предимно при най-рисковите контингенти като ветеринарни лекари, работници в кланиците, фермери или други професии, които изискват пряк контакт с животни. Ваксината е неприложима при деца!
Използване на лични предпазни средства при обслужване на животните. Хората, които отглеждат животни, трябва да ползват защитно облекло, маски и ръкавици, както и да правят текуща дезинфекция на оборите, кошарите и други обслужващи помещения.
Хигиенизиране на пътищата за движение на животните в населените места и местата на събирането им.
5. Спазване на стриктна хигиена в личните стопанства.
Забрана на пашата на животни в рамките на населеното място.
Забрана на продажбата на мляко и млечни продукти на нерегламентирани места.
Редовно окосяване на тревните площи в парковете, детските заведения, училищата, болниците, социални домове и др. и периодично извършване на качествена биоцидна обработка срещу кърлежи.