стажант-репортер Мартина Величкова
Вдъхновено от „Работилница за мечти“ американско семейство посещава Казанлък неколкократно, води със себе си и експерти в помощ на Дневния център
Какво е семейството, което не е семейство по рождение, но е споено от обща цел да даде дом, ласка и атмосфера? Има ли добри хора още по тази земя?
Въпроси, които трябва да бъдат задавани непрекъснато. А има и зададени отговори и един от тях се нарича „Работилница за мечти“ в Казанлък.
Дневен център ,,Работилница за мечти” е център за деца с увреждания, чиято цел е да подпомага и насърчава развитието им. Дневният център е дом, а там живее семейство, не просто работни места за социални работници.
Там обединяват сили учители, педагози и хора, които поддържат центъра и с обща цел и обща кауза вече 14 години го правят уютно място за подкрепа.
,,Работилница за мечти” стартира дейността си през 2008 година, променя се много през времето, а желанието за развитие остава непокътнато и сега.
,,За да работиш при нас, да работиш с деца, както ние правим, трябва да имаш сърце и душа. Нямаш ли тези две неща, няма да издържиш тук”, споделя директорката на центъра Веска Мараджиева.
Много от активните дейности биват подпомагани от Община Казанлък и ,,Младежки център за взаимопомощ“, с подкрепата на които отварят ,,работилница за терапия“, ремонтират сградата, двора и още много детайли.
„Доброто в хората е още живо, доброволци, хора със сърца помагат на центъра да разпространи целта ни, това за което всяка сутрин се събуждаме – да направим живота, който ние толкова машинално живеем, по-лесен за децата, които са затруднени от всяко ежедневно действие“, признават работещите в Центъра.
От 2011 година насам от Младежкия център идват европейски доброволци, които имат желание да помогнат. Включват се в инициативите – концерти, събития и всичко, което се организира. Много училища обединяват сили и заедно откриват изложби и прояви, за да отворят децата към света и към красотата на това, което ги заобикаля.
Особено вдъхновяващ е случаят на Ани и семейството й, с които директорката и екипът се срещат, когато при тях изпращат доброволци от независимата правителствена агенция на САЩ ,,Корпус на мира“.
След престоя им тук и работата в центъра Ани се връща в Америка и убеждава свои колеги да посетят Казанлък и да започнат да обучават екипа на Центъра. Ани заедно с мъжа си на собствени разноски, а по-късно и основавайки фондация за подкрепа, се връща тук и помага. За поредна година тя идва иззад океана в ,,Работилница за мечти“.
Ани пребивава в Центъра ежегодно – помага, насърчава, мотивира. Прибира се у дома в Щатите и после пак се връща, защото е видяла потенциала, продължава да го вижда, убедена е, че има хора, които се трудят, а резултатите от този труд са видими и успешни.
Чрез обучението, през което преминава екипът на Центъра всеки път, допълва уменията си за това как най-ефективно да подпомага и достига границата на възможностите на децата, за които полага грижи.
Място като това, където мечтите се сбъдват с времето, развитието не спира, а топлотата и обичта не могат да се измерят, има неслучайното име „Работилница за мечти“.
Хората, които работят и създават това невероятно семейство, тези което се връщат тук пак и пак, възрастните и младите, които не спират да помагат по какъвто начин могат, екипът и директорката на Центъра са хора достойни за почит, защото това, което правят, е на изчезване в днешно време. Емоцията и сърцето, което придават на този дом, го прави уникален, а децата се развиват.
Ще продължават да го правят с подкрепата, която им се дава.
Последвайте ни и в Телеграм
