С прожекцията на филма „Децата на капитан Грант” на 23 август 1914 г .било открито първото читалищно кино у нас – това на НЧ „Искра” в Казанлък. Злати Недев се казвал операторът на първата читалищна кинопрожекция в България.
Осем години по-късно, през 1922 г., в читалището се открива и първото провинциално ученическо кино. Такова съществувало само в столицата. То имало за задача да „дава подбрани художествени филми, за да се предпазят учащите се от развращаваща порнография”. За десетина години читалищното кино придобива огромна популярност и посещаемост, немите филми „озвучавал” оркестърът на Иван Скордев.
Около 70% от приходите на читалище „Искра” идвали от киното му. По онова време в киното се похапвало – семки, бонбонки, дори можело и да се пуши. Често било адски душно, но публиката не обръщала внимание. Не се минавало и без правостоящи.
Една от най-големите любителки на киното в града Мина Рачкина била особено облагодетелствана. Тъй като жената тежала повече от сто кила и не можела да се побере в един стол, управата на читалището направила специален жест – пригодили от два стола един, така че да може Рачкина спокойно да се наслаждава на бягащите картинки. Тогава публиката все още била разделена на мъжка и женска половина в киносалона.
Последвайте ни и в Телеграм
