Профилираната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е включена като обект за посещение в мероприятието „По следите на Иван Милев – пешеходен тур из улиците на Казанлък“.
„Една дълга разходка-разказ за архитектура, за събития и личности врязали се в житейския и творчески път на Иван Милев. Разходка-разказ, в рамките на която през цитати от дневника на художника, през поетичните му опити и епистоларно наследство, ще се опитаме да се доближим до неговия вълнуващ и емоционален свят. Свят, отразен в художествено наследство, което го обособява като едно от най-ярките явления в историята на българското изкуство.
Пешеходният тур тръгва тази вечер от площадното пространство при Железопътна Гара – Казанлък точно в 18:00 часа. Събитието е част от програмата на Исторически музей „Искра“ и Художествена галерия – Казанлък, с която градът ни се включва в международната инициатива „Европейски дни на наследството – 2024 г.“.
Входът е свободен.
На прехода между XIX и ХХ век Казанлък е оживено търговско и културно средище, а в основата на това са процъфтяващата вече от няколко века търговия с розово масло, прославило с качествата си Казанлъшката котловина отвъд пределите на Османската империя още през ХVII в. в западноевропейски центрове като Лондон, Париж, Виена. Именно в навечерието на Милениума ще се роди и Алеко-Константиновият герой, който обикаля Европата с мускали, пълни с розово масло – Бай Ганьо, чийто прототип e родом от казанлъшкото село Енина.
Но Казанлък е и град със завидно място на културната карта на Третата българска държава. Още преди Освобождението, през 1873 г. в града ще се самоорганизира Ученолюбива дружина „Искра“, с чиято просветна дейност се свързва и изграждането на една от най-важните културни институции, продължаваща своето пълнокръвно съществуване и досега – читалище „Искра“.
На 12 февруари 1897 г. настоятелството на Дружината взема решение за издигане на нова сграда, която да удовлетвори нарасналите културни потребности на града. Така на 10 януари 1899 г. се открива тържествено новопостроеното здание, което и днес бележи, макар и преустройвано през десетилетията, архитектурния силует на Казанлък.
Тъкмо в тази сграда през 1901 г., ще бъде образуван и Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на художника и активен общественик Иван Енчев и друг един виден казанлъчанин – Петър Топузов, е образувана и първата извънстолична художествена сбирка в България.
Датата на откриване на музея е 29 юни – Петровден. В неговата колекция към 1910 г. вече са натрупани живописни творби на Георги Атанасов, Захари Желев, Георги Митов, Борис Михайлов, Атанас Михов, Димитър Радойков, Атанас Бакларов, скулптури на Александър Андреев, Андрей Николов, Жеко Спиридонов.
Навярно в основата на обособяването на художествен отдел към музея стои обстоятелството, че към 1901 г. с Казанлък вече се свързват редица важни имена в полето на изящните изкуства у нас, сред които трябва да бъдат посочени художниците Петко Клисуров, Захари Желев, Георги Митов, Борис Михайлов – всички те имали възможността да се учат на „рисувание“ в странство, и по-конкретно в Италия, и още в края на XIX в. да имат своите важни творчески успехи и признания.
Не по-малко важен е и фактът, че в града за известно време преподавател по рисуване е художникът Ото Хорейши – чешки потомък, за когото България се превръща във втора родина, мъж със солидно художествено образование и опит.
Скоро след своето създаване музеят се превръща във важен културен феномен, а на образуваната към него картинна сбирка трябва да припишем факта, че още през същата година към Държавното рисувално училище в София, открито преди вече пет години, за първи път се отправят казанлъчани. През октомври 1901 г. в учебното заведение ще се запишат да учат Александър Гайтанджиев, Константин Койчов, както и самият Иван Енчев, по това време вече известен със своето артистично име – Видю. През 1902 г. като ученик в учебното заведение ще се запише Атанас Бакларов, а сетне през 1903 г. – Киро Лазаров, Радомир Мандов, през 1904 г. – Васил Костакиев, 1906 г. – Тодор Карасимеонов и Грую Курдов, а през 1907 г. – Иван Вълчанов, Ганю Койчев.
Къде всред този пъстър град – град на розопроизводство, търговия и активен културен живот, се намества знанието ни за Иван Милев?
В търсене на този отговор предстои една вълнуващата пешеходна разходка из улиците на Казанлък. Разходка-разказ за Иван Милев, неговите вълнения на сърцето и ума. Разходка-странство, която ще започне от площадното пространство до Железопътна гара – Казанлък, за да премине последователно през Стоян-Стайновата къща, където да се вгледаме отблизо в единствения запазен в целостта си стенописен ансамбъл, излязъл изпод ръката на художника. Ще премине през площад Севтополис, за да стигне до фоайето на Профилирана хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, наследник на Казанлъшкото педагогическо училище, по чийто коридори Иван Милев ще пристъпва почти цяло десетилетие. Десетилетие, в което ще води и своя дневник „По пътя на страданието“. Разходката ще премине през Музей „Ахинора“ и стълбището на Читалище „Искра“, за да завърши в пространствата на Художествена галерия – Казанлък, където ще можем да се вгледаме отблизо в някои от творбите на автора.
Една дълга разходка-разказ за архитектура, за събития и личности врязали се в житейския и творчески път на Иван Милев.
Този своеобразен литературно-художествен тур става възможен с изключителното партньорство на Профилирана хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и СНЦ „Вихъръ – пространство за култура и изкуство“.
Екипът на ХГ – Казанлък изказва своите персонални благодарности към г-н Денислав Тодоров и г-н Стелиян Славов. Нека в деня на националния ни празник бъдем заедно в изкуството!
Последвайте ни и в Телеграм
