Годината за Музея на фотографията стартира с едно различно събитие.
На 16.01.2025 г. от 17:30 гостува един изключителен човек – проф. Цочо Бояджиев със самостоятелната си изложба „Фотографът Цочо Бояджиев“. Събитието е и среща-разговор с автора за философия, поезия и фотография. На него проф. Бояджиев ще представи и книгата си „Философия на фотографията“, второ допълнено издание.
В изложбата „Фотографът Цочо Бояджиев“ са включени 24 черно-бели въздействащи творби, запечатали погледа на Цочо Бояджиев към самия живот. За нея той споделя: „Черно-бялата фотография е по-честна, по-непосредствено борави със светлината“ . И още за фотографията: „Моята изходна хипотеза гласи, че макар фотографията да е сравнително ново изкуство, тя до голяма степен дава израз на предмодерни светогледни нагласи, че като тип отнасяне към света тя надмогва редица стандартизирани от модата и вкуса – но и от обичайния стил на живот и мислене в цивилизацията на така нареченото Ново време – нагласи и че именно от гледна точка на светогледната си основа тя е напълно традиционна и дори архаична – или обаче ултрамодерна, сиреч надмогваща предубежденията на „модерността“ и същевременно посочваща пътища за изход от нея; при това пътища, вървящи встрани и дори в противоположната на предлаганата от шумно себенатрапващия се постмодернизъм посока.“
Цочо Бояджиев е един от водещите български учени-хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена). Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.
Проф. Бояджиев определя трите основни направления, на които се посвещава, като „специфични езици за различни негови отношения към света“:
„Философията е усилието да разбера загадката на този свят, да мога разумно, на основата на разсъждения, а не на някакво предлогично мислене, да разбера основанията, дори на собственото си поведение и страсти. Поезията е езикът на моите меланхолии. Тъгите ми са запазено пространство за поезията. А пък фотографията е езикът, на който се възхищавам от удивителния свят, който ме заобикаля“, казва той в едно от интервютата си.
„Второто издание на „Философия на фотографията“ потвърждава заявеното още от самото начало определение на текста като курс лекции, което ще рече нещо, което се развива и обогатява с времето в резултат от споделянето на заложените в писанието идеи с разсъждаващи върху повдигнатите въпроси философи, изкуствоведи, фотографи и не на последно място със студентите, посещаващи курса по тази дисциплина.
Първоначалният текст е допълнен тематично и съдържателно чрез бележки под линия или разширяване на казаното в първото издание, добавени са и нови три глави, посветени на истината и случайността във фотографията, а също на един от най-разпространените жанрове, т.нар. улична фотография.“
Източник: Музей на фотографията Казанлък
Последвайте ни и в Телеграм
