„Ако, да речем, през 1914 г. цар Фердинанд го бе блъснала някоя каляска, днес България нямаше да е същата“ категоричен е проф. Петър Стоянович, автор на книгата „Фердинандеум“, на чието представяне пред казанлъшка публика той я определи като „книга за човек, който нито е ангел, нито е особено симпатичен като характер, но е човек, без когото България нямаше по никакъв начин да изглежда такава каквато тя стана само за 25 години.“
Според д-р Чавдар Ангелов, директор на НПМ „Шипка-Бузлуджа“, цар Фердинанд, предшественикът му княз Александър Батенберг и наследникът му цар Борис III са трите най-значими фигури в следосвобожденската ни история.
„Европеизатор и модернизатор“, така определя лаконично историкът д-р Ангелов цар Фердинанд, когото учебниците незаслужено подминават. НПМ „Шипка-Бузлуджа“ е инициаторът на втората извънстолична премиера на „Фердинандеум“ в Казанлък, където проф. Стоянович изнесе поредица от прелюбопитни и неизвестни досега факти от пребиваването на цар Фердинанд в България – от идването му тук през 1887 г. до абдикацията му през 1918 г.
„Фердинанд е готвен от малък за голяма мисия“, разказа проф. Стоянович. За това особени и специални грижи е полагала майка му княгиня Клементина – дъщеря на последния френски крал Луи-Филип и наследница на династиите на Бурбоните и Орлеаните. Тя оказва огромно влияние върху бъдещия цар и продължава да упражнява своето давление в политическата му дейност, когато той заема българския трон.
Тя подарява на България скъп и последна мода локомотив, купен със средства от личното й състояние. На гарата в Ямбол държи реч, в която казва: „Аз отгледах и давам на България цар.“
„Възкачвайки се на престола княз Фердинанд се сблъсква с различни и безбройни форми на българското блюдолизство“, пояснява изследователят му проф. Стоянович. Още с пристигането му търновлии се разтичали да му подаряват хълма „Царевец“ в чест на интронизацията. Инициативата била на местните нотабили, но свитата на величеството, пълна с контета, го разубедила да не приема подаръка, тъй като гледката от възвишението към града не била никак приятна поради видните навсякъде нужници, чиито нечистотии се изсипвали направо сред къщите. Князът отказал дарението, още повече че то не било гласувано от местния общински съвет. Това не попречило на жителите на старопрестолния град през 1894 г. отново да настояват той да приеме за своя собственост „Царевец“, но този път по случай раждането на престолонаследника Борис III. Фердинанд пак им отказал.
„Биографията му изобилства от подобни случки“, разкрива проф. Стоянович. Подарявали са му земи, гори, имоти, скъпи вещи – въобще слагачите не се уморявали, доста често даровете не минавали за гласуване през старейшинските съвети.
За случай в Габрово споменава още проф. Стоянович, където князът при първата си обиколка из България отседнал в дома на чорбаджията Беров. На сутринта князът отпрашил, а видният габровец устроил в стаята, където Фердинанд пренощувал, музей в чест на величеството и с гордост го показвал на всички, като не пропускал да демонстрира превъзходството си.
И други подобни факти свидетелстват, според автора на „Фердинандеум“, как поданиците на княза, а по-късно и цар, се опитвали да спечелят благоволението му.
Фердинанд има водеща роля за реформата и развитието на армията, офицерския корпус, строителството и архитектурата, комуникациите, железопътния и морския транспорт, културата, образованието, науката, обществения живот, благотворителността и други.
Той заповядва да бъде построен Националният природонаучен музей, Зоологическата градина, Обсерваторията, Рисувалното училище. Лично наблюдава изграждането на българската железница и проверява буквално всеки километър и всяка гара.
Благодарение на напредничавото му мислене и усилията, които полага, Европа е слисана от „българското чудо“ – от изключителните темпове на културно и стопанско развитие в изостаналата, скоро освободена държава.
„Опитвам да покажа, че в историята няма само черни и бели личности. Всички са цветни, пъстри и интересни, и трябва да се въздаде онова, което заслужава на всяка една личност, която е градила, без да се изпускат от очи и всички негативни моменти от неговата лична или владетелска история“, споделя проф. Стоянович мотивите си да напише „Фердинандеум“, труд, чието заглавие е игра на думи, пак според автора.
Последвайте ни и в Телеграм
