Още от времето на Паисий и неговата „История“ българската култура и история често са били използвани за повдигане на нашето самочувствие като древна нация.
Един светъл пример за това намираме в пожълтелите страници на вестник „Казанлъшка искра“ отпреди 90 години. В неговия брой 135 от 1930 г. откриваме кратка дописка за това как на 24 и 25 февруари тогавашният директор на Археологическия институт в София – проф. д-р Богдан Филов, е изнесъл в салона на читалище „Искра“ в Града на розите две беседи.
Първата е била озаглавена „Тракийци и гърци в древността, а втората е била посветена на произхода на старобългарското изкуство.
„Г-н Филов със своите отлични беседи и приятен акцент постигна две цели: и културна, и национално-възпитателна. Той доказа, че тракийците са съперничели на гърците, и че старобългарското изкуство не е подражание“ – изтъква още дописката в „Казанлъшка искра“ отпреди близо век.
За съжаление, въпреки несъмнените си заслуги и важни приноси в археологията, тракологията и историята на античното и средновековно българско изкуство, след Деветосептемврийския преврат, като регент на малолетния цар Симеон II и бивш премиер на България, е осъден на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд. Името му за дълги години е зачеркнато от българската наука, като съчиненията му са забранени, укривани или унищожавани в библиотеките.
Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт при БАН в края на март 1990 г.
На снимката: Момент от археологически разкопки в могилата Малтепе до Мезек, правени от проф. Богдан Филов през лятото на 1931 г.
Десант
Последвайте ни и в Телеграм
