„Абсолютността на предсказването“ не била гарантирана, метеоролозите апелирали гражданството към снизхождение
Статистиката за Казанлък през далечната 1911 година показва, че и тогава са следили времето и неговите капризи. Дори Градеца К. е имал особени заслуги за развитието на метеорологията у нас.
Метеорологичната сводка преди 113 години сочи, че средната влажност на въздуха през същата година е била 68%. Имало 56 ясни и точно 100 мрачни дни. Влажните денонощия били 120 на брой, а ветровитите – 180. Статистиката се съдържа на страниците на „Казанлъшкия градски общински вестник“. Там още се посочва, че средната годишна температура на въздуха била 10,03 градуса по Целзий. Често се случвало, отбелязва се в сводката, да има 15-16 градуса разминаване между дневната и нощна температури.
Казанлъшката метеорологична станция е една от най-старите в България, твърди анонимен автор на страниците на вестник „Казанлъшка искра“ в брой от 1925 г.
„Основана е през 1888 година, покойният Димо Мандаджиев положи много труд за нейното добро уреждане, но от войните насам почти никакви нови уреди не са набавени, а би трябвало Централната метеорологическа станция в София да има грижа за това нашата станция дето е много послужила за изучаване на метеорологията на България. Дълги години тя е давала редовни точни сведения за метеорологичните атмосферни прояви в нашия край. Благодарение на нея Генчо Стайнов даде подробни изучавания за валежите в Казанлъшката долина. Преди войните тя даваше месечни сведения на Главната руска метеорологическа станция в Петербург и получи диплом от Руската академия на науките. Сега тя иска да обслужва повече казанлъчани. Поставена е на пощата дъска, на която всекидневно се отбелязва за 7, 14, и 21 часа барометричното налягане, максимална и минимална температура и количество на валежите. Това всичко е добро, но може да стане още по-добро, ако дъската се смени с по-голяма и на нея да се изобразяват криви на движението на барометричното налягане и температурата и валежите, така ще могат да се ползват и тия, които малко могат да разберат от цифрите. Още по-добре ще бъде, ако някой отдолу се написва какво се предполага да бъде времето за два-три дни напред по отношение на влага, валежи и други атмосферни прояви разбира се в такъв случай гражданството трябва да бъде доволно, без да бъде много взискателно, защото тука не може да става дума с абсолютност на предсказването“.
Години по-късно – през 1934 г., пак във вестник „Казанлъшка искра“ дописник с инициали Г.Д. (най-вероятно Гено Дочев, бел.ред.) пише за Метеорологичната станция следното:
„Благодарение на неуморната дейност на покойния виден казанлъшки и всебългарски метеоролог Димо Мандаджиев тая станция се издигнала от третокласна в първокласна с множество уреди и три наблюдения и измервания в денонощието и даваше сведения, освен в София на Централната метеорологична станция, но и на Николаевската обсерватория в Петроград. Наред с Мандаджиев в тази станция с работили Иван Куюмджиев – бивш учител по физика, Иван Константино,в Гено Дочев и напоследък Стефан Стоянов. Преди три години станцията бе закрита, защото се обзаведоха други две, които я заместиха: при Държавното опитно поле и в Авиационното училище“.
Първи метеорологични наблюдения на територията на България са правени още преди Освобождението – в австро-унгарските консулства в Русе (1860) и в София (1880) по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена. Най-старите запазени метеорологични данни са от 1866 г. в Русе.
Метеорологичната служба в България е създадена на 20.02.1890 г., когато софийската станция става Централна метеорологическа станция (ЦМС).
Последвайте ни и в Телеграм
