Новини от вас: Приказка за знака и чичкото или пък леличката и някои други работи?

Прегледано от: 0

Искам да ви разкажа една приказка, ама не каква да е, а приказка за улиците и правилниците и все такива работи.
Но този път няма да ви разказвам за дупките, отворените шахти, липсата на асвалт и други такива истории, а ще ви разкажа за един знак, ама не какъв да е знак, а знакът „Пресичане на път с предимство“, който гордо стоеше на западния вход на „Гаровия площад“.
Та този знак наперено стоеше точно там където му е мястото и в студ и жега 24 часа в денонощието предупреждаваше летящите автомобили да намалят и да се огледат и понеже беше един авторитетен
знак ,всички се съобразяваха с него и бързо намаляха или спираха.
Но както понякога се случва и в живота на хората, една келява акацийка започна да расте необезпокоявана близо до него и растеше бързо.
Вечер когато потока от коли изчезваше, знака казваше на акацийката:
– Виж какво ти си малък паразит и нямаш работа тук и в този град
сигурно има един чичко или леличка, не знам който отговаря за знаците
и взима всеки месец заплата за това, та този добър чичко/или леличка/
ще намерят време, защото сигурно имат много работа, но накрая ще дойдат и ще
те премахнат, за да не накърняваш моя авторитет пред лудите автомобили.
А акацийката му казваше – Твоят чичко/или леличка/седи сега зад едно бюро,
затворен отпред от един компютърен монитор, острани затрупан с папки и документации,
толкова прашасали, че никой не смее да ги докосне и сигурно дреме в очакване
на края на работния ден, скрит в скривалището си от погледите на всички.
И останат ли пет минути до свършване на работа ще си отиде в къщи при
жената и децата доволен от живота. И да знаеш още, че на тоя чичко/или леличка/въобще не му дреме за тебе!
-Ама как така? – казал знака, аз съм сигурен, че той знае за мен и ще ме спаси някой ден от теб, като си свърши работата с тия прашните документи ще намери време.
И така вървели работите в студ и зной знакът се мъчил да служи, а келявата акацийка растяла и все повече го
скривала от погледите на профучаващите автомобили. И накрая го скрила изцяло. Но тогава започнали да стават странни неща.
Никой не искал вече да намаля или да спира, засичали се автомобилите, водачите махали отвътре с ръце,
викали през отворените прозорци по другите водачи и само чудо до сега е попречило да се случи трагедия на това кръстовище.
Вече две години откакто акацийката засенчи знака и никой не и попречи.
А пък знакът като гледаше всичко това и се озлоби и от един добър и авторитетен знак се превърна в хейтър злобар, мечтаеше да се разхвърчат някой ден тенекии стъкла и пластмаси да стане ужасна катастрофа за да излезе най накрая от сривалището си чичкото/или леличката/дето взема заплата за това и да му върне достойнството.
Тази история ще я оставя с отворен край да я допише чичкото/или леличката /които са отговорни за това и дано да и измислят
щастлив край!