Изложбата „ДЕЧКО УЗУНОВ: МЕЖДУ СВОЕТО И ЧУЖДОТО“, в която са включени живописни творби на автора от колекцията на Художествена галерия-Казанлък, е свидетелство за намиране на помирението между привидно непомирими различия. Тя е експонирана в Къщата музей на автора в родния му град и бе открита миналия петък.
Тръгвайки от родната къща, в която ще окачи първата си импровизирана изложба, през онази безгранична сякаш Розова долина на път за София с нейните шопи, Мюнхен, Котор, Мадрид и приказния Шанхай, Дечко Узунов ще запази, дори в късните си акварели и живописни платна, цветните нишки на българските шевици, с пестеливостта и премереността на изтока и модерността на запада.
В края на второто десетилетие творци с различни пластически търсения, които се опитват да вплетат родното в явяващите се нови тенденции на художествената сцена се обединяват в дружество „Родно изкуство“. Сам Дечко Узунов ще стане негов активен член през 1926 г. и заедно със съмишленици ще отстояват желанието си за търсене на помирение между своето и чуждото. Не случайно един от съратниците на кръга „Стрелец“ по това време в средата на 20-те години на ХХ век ще напише: „Наистина, има опасности от едно безразсъдно подражание и копиране на чуждото, пък и ние сме хора на крайности. Но не запрещенията ще ни спасят от тях, а учителите и възпитателите на българския характер.“ И действително – само онези, които са си позволили да опознаят Другия могат да ценят своето, познатото, личното. Никъде това не е така ярко видимо както в света на изкуството“, припомнят от Художествена галерия-Казанлък.
Последвайте ни и в Телеграм
