Фотокнигата „Строи се монумент“ ще бъде представена в галерия Синтезис в столицата на 23 юни от нейния съставител ф.х. Бедрос Азинян и д-р Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. Събитието е част програмата на 14-тото издание на Месец на фотографията, организиран от Българска фотографска академия.
Изданието е разказ за изграждането на Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа и съдържа 363 фотографии, заснети от тримата щатни фотографи на паметника – Артин Азинян, Петър Бакалов и Бедрос Азинян. То обхваща периода от 1965 до 1990 г., когато монументът е затворен за посетители. Включените кадри са сканирани от оригиналните черно-бели и цветни негативи и цветни диапозитиви. Всеки етап по реализацията на фотокнигата е отнел приблизително по 5 години на неговия съставител Бедрос Азинян. Тя включва и експозе на д-р Чавдар Ангелов за историческия период и събитията случили се на връх Бузлуджа.
На 23 януари 1974 г. архитект Георги Стоилов и инженерите започват подготовката на строителната площадка. Планинският връх Бузлуджа е свален с 9 метра (от 1441м до 1432м) като са изкопани 15 000 кубически метра скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло.
Построяването на Бузлуджа е финансирано с публични дарения с намерението да се превърне в общонационална кауза. Поради трудното място, тежките метерологични условия особено през зимата и конструктивната сложност, проектът е отнел повече от седем години (Януари 1974 – Август 1981).
Книгата е посветена на строителите , бригадирите, майсторите , ръководителите , военнослужещите и офицерите от поделението на строителни войски, които са изградили величествен национален паметник на този усоен връх, известен със суровия си климат.
По време на осемгодишното използване на паметника, той е бил посетен от над 2 милиона души. Имало е строг график за посещение, с предварително писмено известие и регистрация. В сградата групите задължително оставали заедно и извървявали фиксиран маршрут с екскурзовод. Високият 70 метра пилон не е бил отворен за посетители, а достъпен само за техническо обслужване.
„В процеса на работа, при подбора на фотографиите срещах трудности, защото зад всеки кадър откривах по една неразказана история.“ – споделя Бедрос Азинян, който вече работи по втората част на изданието с работно заглавие „Сълзи от рубин“. В него авторът ще представи как и кога е започнала разрухата на монумента.
Това е първият проект на Фондация „Артин Азинян“ и е реализиран с подкрепата на Национален фонд култура (НФК) и Национален парк-музей (НПМ) „Шипка – Бузлуджа“.
Книгата ще може да бъде закупена по време на събитието и до края на м. юни в магазина на Фотосинтезис.
Последвайте ни и в Телеграм
