Светлозар Стоянов:
Че от Николай Златанов председател на общински съвет не става, разбрах още в първите дни на неговото председателство. Обадих му се по телефона и след дълги кандърми той ме прие на среща. Посочих му предварително темата на разговора – бъдещето на вестник „Искра”. Годината беше 2011, месецът – ноември.
Срещата ни се състоя. Продължи не повече от пет минути. Пет минути, в които той повтори най-малко пет пъти, че нищо не зависи от него, нищо не разбира от вестници и че за в-к „Искра”, „каквото каже Галя” (Стоянова).
Аз му казах, че два пъти съм търсил Галина Стоянова по телефона, но и двата пъти тя ми затваря, може би точно защото знае защо точно я търся. Но така и не намери начин да ми отвърне на пропуснатото позвъняване. Нещо, което, чувал съм, е стил и почерк на кметицата, когато тя не желае да се среща по неудобни въпроси. Нищо, че до този момент бях пускал само предизборни хвалебствия за кметицата на страниците на „Искра”, не бях драснал и една дума срещу нея и направо бях „Искра” обърнал на гербаджийски вестник. Просто Галина Стоянова вече беше се уговорила за смъртта на в-к „Искра” с хората, които го убиха. Щото, видите ли, й услужвали с тонколонките си по предизборните митинги и правели кетърингите, но не безплатно, разбира се. Нищо, че същите тия хора преди време се представяха за пиари на БСП, както не се и надяват да си спомним. Но за тях – следващия път.
Питах го пак Златанов в кабинета му, знае ли, че той (председателят на ОбС заедно със всички съветници), а не Галя (кметът), е собственик на „Искра”. Принципал. По закон. Закона за общинските дружества. Не помня, какво ми измънка в отговор Златанов, но пак каза накрая, че за вестника, „каквото каже Галя”.
Това ми каза Златанов. Досущ като един мъж под женски чехъл, който не смее да му дойдат на гости, щото жена му може да му се скара, че й мърсят къщата. Нейната, забележете, къща.
Всъщност че от Николай Златанов не само председател, а най-обикновен адвокат не става, разбрах далеч по-рано, още когато Илия Вандов, тогава шеф на „Катекс”, го доведе едва ли не „за ръчичка” в ГЕРБ. В качеството му на нещо като „личен” адвокат на шефа на предприятието.
После Златанов най-безславно изгуби делото с бюлетините за касирания общински съвет, а Вандов остана зад борда. На директорите. Знам това, защото бях може би единственият казанлъшки журналист, който следеше делото лично, без да пропуска нито едно заседание в Стара Загора. В съдебната зала Златанов едва мънкаше, аргументите му бяха неясни, гласът – плах и никакъв. И логично – загуби.
В тогавашните среди на ГЕРБ дори чух да се коментира, че Златанов е най-слабият адвокат в града изобщо, без да има нито едно спечелено дело. В живота си. Така казваха за него хората на ГЕРБ след съдебната загуба. Не знам, дали това е вярно, но ако не беше, щеше да се чуе. Поне.
Днес чувам от колеги, казанлъшки журналисти, че Златанов понавлязъл в материала на сесиите и се държал далеч по-уверено, отколкото предишния председател на ОбС от ГЕРБ Иван Кьосев. Но на фона на Кьосев, всеки следващ председател би блеснал. Защото Кьосев демонстрираше върло непознаване на материята, тотално непрочитане на законите, вечно треперене на гласа и ръцете, и вечните 15 минути почивка (през 15 минути), защото буквално ставаше смешен зад трибуната. На всеки 15 секунди.
Днес същите тия двама герои, екс-председател и настоящ, са главните действащи лица в поредната трагикомедия, която от ГЕРБ си спретнаха сами. Скандалът с изчезналите документи за конфликт на интереси, които уж бил откраднал по време на своето председателстване Васил Самарски, щото документите го уличавали в конфликт на интереси за гробищата, чийто „наемател” беше фирмата му „Танатос” тогава.
Златанов, знаете, гръмко обяви на пресконференция, че са изчезнали някакви документи, но какви са те и кой ги е откраднал, така и не се разбра на пресконференцията. Вместо това той постави задачка на журналистите да проведат разследване и да разберат сами, защо точно ги е извикал на пресконференция. Изобщо, пълен смях в залата.
Ако аз съм един журналист, ако аз пак съм един журналист в Казанлък, просто Златанов никога вече няма да ме види на своя пресконференция. Както заслужава да направят всички колеги в Казанлък. Тотален провал и подигравка с журналистите.
Защото кукловодката на Златанов не си беше свършила добре работата. нищо че го държи под чехъл. Просто и тя е толкова боса, колкото и той самият.
Как и двамата не се сетиха да проверят, че по закон документите се държат в сейфа на Комисията по конфликт на интереси, а извадиха пак вечно заекващия и треперещ Кьосев да се поти пред камерите на телевизиите, че той, видите ли, не бил подал сигнала за конфликт на интереси със стара дата срещу Самараски, а някой му бил фалшифицирал подписчето.
Изобщо, каквото и да се е опитал някой някога да направи някой срещу Самарски в тоя град, винаги е ставал смешен. Не че Самарски е толкова велик, умен, зловещ и находчив. Просто вие, уважаеми гербаджии, сте много прости. Или, по-меко казано, твърде неподготвени. За каквото и да било. И за пореден път просто затвърдихте мита за непобедимостта на Самарски.
Не че, повтарям, Самарски е толкова висок. Колко да е висок – метър и 77 см, примерно. Просто вие сте много ниски, да не кажа „низки” и глупави, ако и да се разхождате с кметски чехли на високи токчета.
Смях, смях, смях. Направо да ти се доплаче от смях. Трагикомедия, нали ви казах.
Последвайте ни и в Телеграм
