На 26 декември 1967 година Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница. Последните дни на писателя в болницата са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. След няколкократно лечение в чужбина и в Правителствената болница той страда жестоко, разяждан от рак на устната, който безвъзвратно е разпръснал метастазите си. Решението за самоубийство не е спонтанно. От запазените архиви е ясно, че за това той е намеквал в отделни писма до свои приятели.
Сутринта Чудомир моли една от санитарките да отиде до пощата и да пусне десетина писма, които е написал. Едно от тях е до Тодор Живков. По това време Чудомир е народен представител. В писмото той обяснява пред първия човек на държавата мотивите за самоубийството си. Другите писма са до Съюза на българските писатели, до Петко Влаев, близки в София и Казанлък.
Някъде по обяд Чудомир намира санитарката и я пита дали е пуснала писмата. Жената отговорила, че още не, защото изникнала някаква спешна работа. Тогава Чудомир вдига скандал, нещо, с което изненадал всички. Познавали го като тих и ненатрапчив болен. Малко след 13 часа от болницата изписват майката на професор Атанас Божков. Писателят помага на жената да напусне болницата.
После се връща в сградата на Правителствена болница, влиза в асансьора и потегля за третия етаж. Прекосява коридора, стига до балкона и полита оттам. Преди фаталната крачка, Чудомир оставя на перваза на прозореца такето си. Хвърля се назад, защото е считал, че така най-бързо ще стигне до смъртта. В суматохата никой точно не установил последния час на писателя, но в смъртния акт е написано между 13:30 и 14 часа.
Веселин Стоянов цитира за първи път предсмъртното писмо на писателя до приятеля му Петко Влаев:
“София 17-ХII-967 Правит. болница
Научил си, вярвам, че към известната ми болест се появи и пневмония, и аз, който бях 75 к.гр. сега съм 62. Може да се очаква значи, че болницата ще напусна по гръб. А искам в Казанлък да ми приберете кожата и костите и моля за вашите услуги. Жена ми също е болна и никаква не би я свършила без ваша помощ.
Това е последния бюлетин. Ракът и Берлин не можа да го опече, а пневмонията и десетките по-незначителни болежки, които се появяват напоследък, ще направят каквото трябва. С най-сърдечни чувства и поздрави на всички казанлъчани – Чудомир”
Последвайте ни и в Телеграм
