От „пастърма-партияси” Казанлък вкарва трима депутати, сред тях и видният розотърговец Дончо Папазов
„Предизборната седмица се обръщаше в период на поголовно пиянствуване за сметка на тая или оная партия, тоя или оня кандидат”.
Така пише един от видните за времето си казанлъшки хронисти за предизборната кампания, а за разказа му повод дават изборите за Народно събрание в първата година на ХХ век, а после и в следващите години, когато трябвало да се гласува.
„Виното, ракията, тютюнът, раздавани щедро, по някой път по цели седмици, гозби с казани в изборното място – ето любимите агитационни средства на нашите партии”, уточнява свидетелят на агитационните версии в зората на 20-то столетие след Христа.
Хронистът дава подробности по основната част на предизборните подходи в миналото: „Ако се говореше нещо на избирателите, то беше или да им се обещае нещо – мост за реката, камбана за църквата, станция пощенска или телефонна в селото, което след избора се забравяше, или да им се разреши беззаконно сечене на държавните гори /най-големите опустошения на горите са ставали в предизборно време/“.
В село Габарево електоратът слушал „проповед със залъгване за облаги и заплашване”: „Не се делете от правителството, ако искате да ви е добре. Които се делят, зло ще патят!”.
Авторът на този преглед обобщава: „Резултатът от подобно политическо възпитание, практикувано в течение на 2 или 3 десетилетия беше този, че българският избирател преди да разбере смисъла и значението на своето избирателно право и разумно да го потреблява, се научи да злоупотреблява с него – да го продава томува, който повече му даде, а някой път и само за чаша ракия и да върви сляпо след всяка партия, дошла на власт. И затова и най-непопулярната и най-малобройната партия, вземеше ли властта, безмерно набъбваше, изпълваше и камара, и съвети окръжни, и общински със свое „подавляюще” болшинство, ставаше всесилна господарка на положението, паднеше ли, обаче, от власт, изцеждаше се и се съкратяваше до неузнаваемост…”.
Любопитен пример привежда хронистът: „В общите законодателни избори на 28 януарий 1901 г. в Казанлък бяха курдисани казани, в които се вареше пастърма с боб за гощаване на избирателите. Тоя факт е изнесен и в камарата при проверката на тези избори. Виж дневниците на XI-то О.Н.С. I извънредна сесия, заседание на 21 март 1901 г., стр.461 и послед. За тая работа партията, която си послужи с това средство, бе наречена „пастърма-партия”. Нейни кандидати бяха: Ив. Салабашев, Дончо Папазов и К. Серафимов, които се избраха за депутати”.
На снимката: Тържествено откриване на XI ОНС, 1901 г.
Снимка: Интернет
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
