На Атанасовден празнуват ножарите и ковачите. Сред тях са и наследниците на прословутите ножари от Шипка.
Ножарството е бил един от основните занаяти в Шипка още преди Освобождението. Имало е над 30 ножарски работилници, в които изкусни майстори са изработвали ятагани, саби, ножове, ножици и различни кухненски и занаятчийски пособия.
Това е един от най-ранно обособените железарски занаяти, а Шипка е бил един от центровете. Изработвали са се саби, ятагани, бръсначи, ножици. Произвеждали са се над 150 вида ножове, като наименованията им произлизали от формата на изделието: кулаклии (дръжката на ножа завършва във формата на уши), сойки (наподобяващи птицата сойка), бабичици (употребявани само от баби – акушерки), балакчийски (рибарски, чобански) и др.
Ножарската работилница се е състояла от ковачница, където е разположено огнището и духалото, и второ помещение – изкарвалня, използвана за довършителни работи. След изковаването и поставянето на дръжката, ножът се заточвал на точило. Една особеност при ножарството е, че майсторите на занаята обработват сами и материалите за изработването на дръжките – предимно животински рога, кости и дърво. С тях те предавали изящество на студения метал.
Крайният продукт, който излизал изпод ръцете им, съчетавал в себе си различни видове приложни изкуства – дърворезба, златарство, обработка на кост и желязо, което е давало възможност на старите майстори да влагат повече въображение и да разгърнат по-многопластово таланта си при създаването на своите творби.
За съжаление този занаятът е почти изгубен, но миналата година през юли в Шипка възродиха интереса към него и проведоха Първи ножарски събор в двора на Чирпанлиевата къща. Бяха изложени изделия от стари Шипченски майстори
Последвайте ни и в Телеграм
