На 6 септември 1885 г. камбаните на всички църкви в Казанлък забиват едновременно, отбелязвайки тържествено историческото събитие – Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България противно на решенията на Великите сили от Берлинския конгрес.
В казанлъшката община известията за преврата са посрещнати със смесени чувства на недоверие, радост и безпокойство.
В 11 часа на 6 септември съмненията са разсеяни – от Пловдив пристига редовният пощенски куриер и потвърждава станалото.
Камбаните на всички църкви в града забиват, развяват се знамена. В съборната църква „Св. Йоан Предтеча”, препълнена с народ, е отслужен молебен от архиерейския наместник, а учителят Ботю Бояджиев държи прочувствена реч. Навсякъде в града вестта за Съединението се посреща с искрена радост.
Успокоение предизвиква телеграмата за признаването му от княз Александър І, прочетена на площада на осми и съобщението, че ще посети Казанлък. Князът е посрещнат възторжено от кмета на града и градските първенци, около издигнатата по пътя за Шипка триумфална арка се стича множество народ.
Тържественото отбелязване на Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия по традиция и тази година ще се състои в храма „Свети Йоан Предтеча“ (зад Пощата) днес, 6 септември 2022 г. , от 10.00 часа.
Съединението на България е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I.
От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов таен революционен комитет се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, който въпреки скептицизма си, одобрява идеята за обединението. Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри.
На 29 август Сава Муткуров и Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Първоначалното намерение на революционния комитет е Съединението да се обяви на 15 септември. На 2 септември, обаче, в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията.
Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на комитета са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега – гр. Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация. След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея.
Подкрепяна от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. Сърбия напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.
Съединението получава международно признание. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Поклон пред всички участници в това велико дело! Честит празник!
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
