Днес почитаме преподобни Антоний Велики.
В народната традиция празникът е Антоновден.
Именици: Антон /от гр. ценен /, Донка, Дончо, Андон, Доньо, Тоньо, Тончо, Тонка, Тотьо, Тотка.
Имен ден на 17 януари празнуват и носещите имената Антоанета, Антонина, Андония, Доника, Тончо, Тони. Антон е старо римско родово име, означаващо „безценен“. Според някои източници, произходът на името Антон идва от гръцката дума „анто”, което значи „цвете”.
Св. преподобни Антоний Велики (Антоновден)
Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден
се празнува за
предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не
варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Специално омесени за празника содени питки, намазани с
петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя
на тавана „за белята, за лелята“, т.е. за чумата. Затова и Антоновден
е известен още като Лелинден.
В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които
първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден сечестват
като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Св. Антоний Велики .Подвижничеството е толкова древно, колкото
и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те
живеели в градове и села, в семействата си или насаме, а понякога и на малки
групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си
образци в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.
Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до
Йераклеопол, Среден Египет.
Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а
възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за
сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал
светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на
18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се
поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от
него начин на живот.
Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия
юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството
към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил
недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на
по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една
пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода,
борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца
му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20
години в Египетската пустиня.
Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний
бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което
придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които
беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с
писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите
мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за
който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста: „Аз
обаче ви казах истината – говори Той, – за вас е по-добре Аз да си замина;
защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви
го пратя“ (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради
което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да придобием. Тълкувайки
Христовите думи „Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше
вече пламнал!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски)
разбират под „огън“ възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива
върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и
много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни
повелява да търсим преди всичко друго (Мат. 6:33), е именно възраждащата
благодат на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.
През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят
на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал
учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите
в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий
Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец
Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св.
Антоний.
Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по
вяра по време на гонение.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил
телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на
Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с
еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на
християнството“.
Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не
узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай
при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна радост
озарила лицето му.
Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и
тържествено пренесени във Виена.
Последвайте ни и в Телеграм
