- Църквата почита Рождение на Св.Йоан Кръстител. Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на р. Йордан. В народната традиция празникът е Еньовден, Летни Свети Иван или Иван Бильобер. Именици: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Янко, Янка, Янчо, Енчо, Еньо, Янаки, Яни, Янислав, Яна, Янина, Яница, Янка, Янко
- 24 юни е Ден на българската фармацевтика. Ден на българското лекарство. Отбелязва се на Еньовден от 1994 г.
- Италия – Празник на град Йезоло
- Квебек – Ден на Жан-Батист (патрон на Квебек, определя се като национален празник)
- Литва, Естония, Латвия, Финландия – Йонинес, Яаанийоту, Яни, Юхануспаива (Ивановден – народен празник)
- Нюфаундленд и Лабрадор – Ден на откриването (1497 г.)2023 Перу – Ден на индианците
- Украйна – Ден на младежта
- Хърватия – Ден на независимостта (от Югославия, 1991 г.)
- Боливия, Перу, Португалия – Фестивал на Свети Йоан (народен празник)
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
На 24 юни Православните народи празнуват рождението на Свети Йоан Предтеча и кръстител Господен. Заченат с Божията намеса, Свети Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Божият архангел Гавраил казал на св. Захария: „Жена ти Елисавета ще ти роди син… и мнозина ще се зарадват“. Когато настъпило времето, св. Елисавета родила обещания син (6 месеца преди раждането на Иисус Христос). Йоан Кръстител е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказава пришествието на месията (на Христа). Живял е отшелнически живот на бреговете на река Йордан. След като навършва 30 години започва да проповядва и да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Иисус. НАРОДНАТА ТРАДИЦИЯ Еньовден.В народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта „мълчана вода“, т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце – сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на „буенец“. Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак – китка или пръстен. Момиченцето, наречено „Еньова буля“, бърка в котлето и вади „късметчетата“. Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата. Ладуването се провежда предимно от момите в различни дни на годината – най-вече на Васильовден /Нова година по стар стил – 14 януари/, на Гергьовден /6 май/, на Еньовден /24 юни/ и някои други празници.
Последвайте ни и в Телеграм
