- Сирни Заговезни. Празникът е познат и като Прошка, Прочка, Сирни поклади, Сиропусна Неделя, Поклади, Сирница, Ората в различни части на България.На трапезата на Сирни Заговезни присъстват основно млечни продукти и яйца, тъй като това е последният ден, в който те могат да се консумират преди края на поста и Великден. Традиционно на масата се слагат баница със сирене, варени яйца, кисело мляко, масло, сирене, халва с ядки, хляб или погача, печени ябълки.Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великият пост, и е последният ден, в който може да се ядат блажни храни. Месо не се яде, тъй като то се консумира за последно в предната неделя на Месни заговезни.
- Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан
- Световен ден да не бързаш. Празникът се заражда в Италия през 2007 г. Впоследствие е подкрепен от редица световни столици и градове – Лондон, Париж, Ню Йорк и др.
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
26 февруари 2023 отбелязваме Сирни Заговезни. Празникът е подвижен и винаги се пада в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден. Народната традиция Според обичаите на Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: “Прощавай, мамо, тате..” – “Господ да прощава, простен да си!”, е задължителният отговор.Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.Много популярен е и бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сцени и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан “хаджия”, и “кукерска булка” или “баба” – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. На трапезата на Сирни Заговезни присъстват основно млечни продукти и яйца, тъй като това е последният ден, в който те могат да се консумират преди края на поста и Великден. Традиционно на масата се слагат баница със сирене, варени яйца, кисело мляко, масло, сирене, халва с ядки, хляб или погача, печени ябълки.Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великият пост, и е последният ден, в който може да се ядат блажни храни. Месо не се яде, тъй като то се консумира за последно в предната неделя на Месни заговезни.
Св. Порфирий няколко години прекарал в Скитската пустиня, Йерусалим и йорданската страна. Там той живял в пост, труд и молитва. След време бил ръкоположен за свещеник, на който поверили да пази Кръста Господен. След още няколко години бил избран за епископ на град Газа. До смъртта си той ръководил предано своето паство.
Последвайте ни и в Телеграм
