Богоявление. Йордановден.
В народната традиция празникът се нарича още Водици.
Именици: Йордан, Йорданка, Банчо, Бончо, Бистра, Богдан, Богдана, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Найден, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божил, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий, Теофана. За българите, живеещи в Калофер и всички носещи дълбоко българския дух 6 януари се свързва с два празника – Йордановден и Рождението на Христо Ботев. В Калофер сутринта с празнично шествие се събират свещениците от трите църкви в града на определеното за ритуала място. След това голяма група, обикновено не по- малко от 60-80 мъже, облечени в традиционни дрехи, със съпровод на гайди и тъпани влизат в замръзналата река за улавянето на Светия Кръст, хвърлен в реката от свещеника с благословия за здраве и благоденствие. Уловеният кръст се дава на най- младия участник и всички заиграват хоро в ледените води, пеейки традиционни български песни. Хорото продължава и навън, като към него се присъединяват и хора от множеството, наблюдавали ритуала. Празничния ден продължава с чествания, посветени на рождението на националния герой Христо Ботев в центъра на града с поднасяне на Гирлянд на славата и поклонение пред паметника на поета и революционер.
Арменците празнуват Рождество Христово и Кръщение
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
Православната църква почита Богоявление – Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината. Той е един от дванайсетте Господски и Богородични празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден. Според библейския разказ, на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Оттук идва и названието на празника – Богоявление. Празникът Богоявление има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Макар сведенията за него от писмените паметници да са твърде оскъдни, достатъчно ясно свидетелства за него църковният писател Климент Александрийски. Той говори за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и древното име на празника – „Празник на светлината“ /на славянски „Просвещение“/. То се е запазило у нас и до днес наред с наименованието „Богоявление“. „Богоявление“ произлиза от думата „явяване“ /от гръцки „епифания“/, която била заменена с по-уточняващата – „теофания“ – „Богоявление“. Днес празникът е наричан още Кръщение Господне и Йордановден, а в различни места на страната – Кръстовден, Водици, Водокръщи. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба свещеникът хвърля в нея Светия кръст. Въпреки обичайния за този сезон студ млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът поръсва хората за здраве. Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Празникът Богоявление в Гърция се празнува на 6 януари, а в Русия и Сърбия – по стар стил – на 19 януари. Православните християни в Армения и арменците по света на 6 януари празнуват Рождество Христово (Коледа) и Богоявление. На Рождество арменците се поздравяват с: „Христос се роди и богояви да бъде благословено богоявлението му“. На самата Коледа (на 6 януари) се ходи на гости при роднини и приятели, разменят се малки подаръци. Задължително се носят грис халва и бонбони. Същевременно на 6 януари е Бъдни вечер за православните християни по света, които спазват църковния календар по стар стил като Русия и Сърбия. В Испания коледните празници продължават от 24 декември до 6 януари и са познати като Navidad. 5 и 6 Януари са дните на Reyes Magos (Тримата Крале), които всички деца очакват, защото тогава те получават своите подаръци. Тези два дни са едни от най-веселите и забавните. На 5 Януари следобед започва Парадът на Тримата Крале – улиците са пълни с хора, светлини и тържествени звуци, на различни места има разположени сцени от Раждането, а тримата Крале яздят коне и хвърлят лакомства на децата. В тази нощ Кралете минават през къщите на децата и им оставят подаръци. Доста по-различно е от българската традиция, но пък и е доста забавно. На сутринта на 6 Януари традиционно се яде Roscon de Reyes (Роско)– сладкиш украсен с плодове, а вътре се слага късмет. Испанците вместо нашата традиционна баница с късмети, хапват нещо като кекс. Вярва се, че тримата крале- Мелчор, Гаспар и Балтасар, според Новия Завет, пътували през ноща, за да занесат подаръци на новородения Исус. От 1885 година насам Испания отбелязва този ден с парад и раздаване на подаръци.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
