– Възвръщане мощите на св. апостол Вартоломей. Св. апостол Тит
След страдалческата кончина на свети апостол Вартоломей, която той приел заради Христа от нечестивите в арменския град Албан (днес Баку, бел.ред.), верните взели честното тяло на светия апостол и го положили в оловен ковчег. От мощите на апостола започнали да стават чудеса, защото от тях се подавало изцеление за болните и поради това мнозина неверни се обръщал към Христа. А слугите на дявола, нечестивите и жестоки жреци, като научили за тези чудеса, и дори ги видели с очите си, не само не познали Божията сила, но се ожесточили в сърцата си и възненавидели честните апостолови мощи. Стигнали до крайната степен на вражда и ярост, те взели оловния ковчег и го хвърлили в морето, за да го потопят в морските дълбини. Нечестивите хвърлили в морето и още четири ковчега с мощи на други свети мъченици. Смята се, че това били мощите на светите Папиан, Лукиан, Григорий и Акакий. Но вместо да потънат в морската бездна, ковчезите плавали като ладии, носейки в себе си безценни съкровища. Макар и да бил от олово, ковчегът на апостол Вартоломей не потънал – по свръхестествен начин той се оказал необикновено лек и се носел по морето сред другите мъченически ковчези като кораб, управляван от Всесилния Бог; два ковчега имало от дясната му страна и два – от лявата, заради апостолската чест.
Така по чуден начин по море ковчезите стигнали до Босфор Тракийски в Пропонтида, а след това преминали Хелеспонтския пролив и през Егейско и Йонийско море достигнали Сицилия и се насочили на запад към остров Липара. Тук ковчегът на апостола пристанал към брега. Ковчезите на другите свети мъченици, съпроводили апостола до Липара, го оставили и се разделили, като по Божията воля всеки се отправил по своя път. Ковчегът на свети Папиан отплавал към Сицилия, на Лукиан – в Месина, на Григорий – в Калабрия, а на Акакий – в град Аскалус. За всичко това получил откровение от Бога епископът на остров Липара Агатон. Той отишъл с клира и множество народ на морския бряг и намерил ковчега с мощите на апостола. Преизпълнил се с радост и казал: – Откъде дойде при теб, Липара, това безценно богатство? Наистина, днес ти се възвеличи и прослави. Ликувай и се радвай, приемайки в ръцете си посетилия те велик застъпник и ходатай пред Бога и възкликни към него: добре дошъл при нас, Господен апостоле! Всички се учудвали как оловният ковчег с мощите на светия апостол не само не потънал във водата, а се оказал по-лек от ладия и преминал такъв дълг път по море, очевидно ръководен не от човешка, а от Божия сила, и прославяли Божието величие.
След това взели ковчега с мощите на апостола и тържествено и с псалмопения го понесли в църквата. А от светите мощи изтекло миро, от което се подавало изцеление за неизлечими болести.
Честните мощи на Христовия апостол се пазели на острова дълго време, чак до царуването на иконобореца Теофил. Тогава заради хорските грехове, по Божието допущение агаряните завладели остров Липара. Управителят на град Беневент, княз Сикард, отдавна бил чувал за чудесата на Христовия апостол и се разгорял с топла вяра към светеца. Затова повикал моряци от град Амалфия и като обещал да ги награди богато, ги убедил да пренесат от остров Липара мощите на свети апостол Вартоломей като скъпоценно съкровище. Моряците се качили на кораба, взели от острова толкова желаното духовно съкровище и се завърнали. И едва щом княз Сикард чул, че пристигат мощите на светеца, заедно с епископа и множество хора излязъл с кораби в морето да ги посрещне.
После с почести отнесли мощите в град Беневент, положили ги във Великата църква и тържествено отпразнували това събитие. Оттогава било установено да се празнува пренасянето на мощите на свети апостол Вартоломей на двадесет и петия ден от месец август. А от честните мощи било подавано изцеление за различни болести по молитвите на апостол Вартоломей и по благодатта на Господа наш Иисуса Христа.
Последвайте ни и в Телеграм
