- Почита се Отсичане главата на св. Йоан Кръстител. В народната традиция празникът е Секновенье.Преп. Анастасий Струмешки.Именици: Анастас, Анастасия, Таско, Ася. Името Анастасий идва от гръцки и означава възкръснал.
- Празник на Криводол – С Решение на Общински съвет от 30 януари 2006 г.
- Европейска нощ на прилепите.
- Словашко национално въстание (1944 г., срещу окупацията на Хитлеристка Германия, национален празник).
- Хонконг – Ден на освобождението.
- Международен ден на действията против ядрените изпитания. Отбелязва се от 2010 г. по решение на ООН.
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
Българската православна църква чества Св. Анастасий Струмишки, новомъченик от XVIII век. В гръцката църква светецът е известен като Анастасий Българин. Той е роден около 1774 година в градчето Радовиш в Струмишката епархия. На 20 години започнал работа в Солун като помощник на майстор тюфекчия. Един ден, преоблечен като турчин, се опитал да прекара стока през митницата в града. Митничарите обаче поискали от него да каже ислямска молитва, за да докаже, че е мюсюлманин. Анастасий отказал и така османците разбрали, че е християнин. Подложили го на изтезания и с обещания го карали да приеме исляма. После Анастасий бил изпратен при кадията, който също не успял да го склони към вероотстъпничество и затова заповядвал да пребият и оковат българина в тъмница. След три дни мъчения и увещания Анастасий бил изпратен при моллата, който също не успял да го склони към исляма и заповядал да го обесят извън стените, до Новата порта на Солун, за назидание. Анастасий умрял от раните си на път към мястото за екзекуции през 1794 година.Житието на Анастасий Българин е запазено от преподобни Никодим Светогорец. Архиепископ Филарет Черниговски в книгата си „Светци на южните славяни” дава датата 29 август, както се тачи паметта на светеца в българския православен календар.
Народната традиция – Секновение Секновение е празник в българския народен календар, честван на 29 август. В различните региони на България е познат и с имената Секновенѐ, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован. На този ден българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа. Според народните представи този ден отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудява; водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Освен влечугите, на този ден змейовете, самодивите, самовилите, русалките и др. също се прибират в своите зимовища накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви. В народните вярвания този ден се смята за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа против порязване и рани. Забранява се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино. Следи се на какъв ден от седмицата се пада празникът и този ден се почита през цялата година – спазват се забрани, не се подхваща нова работа (особено ако е понеделник) и т.н. (Ямболско, Търновско, Казанлъшко, Троянско, Тревненско и др.).
Последвайте ни и в Телеграм
