Празници днес

Ds olil

  • Св. Апостол Иуда, брат Господен. Преподобни Паисий Велики и Паисий Хилендарски. Датите на раждането и на смъртта на преп. Паисий Хилендарски са неизвестни. Затова паметта му се чества на имения му ден – 19 юни.
  • На 19 юни са родени: Александър Паунов – политик, Инна Ефтимова – лекоатлетка, Кристина Милева – топмодел, Станислав Димитров – бивш конституционен съдия, министър на земеделието в правителството на Филип Димитров, проф. Стати Статев – икономист и математик, университетски преподавател, ректор на УНСС /2011-2019 г./, Тотю Младенов – бивш министър на труда и социалните грижи.  
  • Празник на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология. На този ден се през 1918 г. се разкрива първият щат за военен химик. Това се счита за началото на създаването на Химическите войски в България, които през 1997 г. са преобразувани във Войски за ядрена, химическа и биологическа защита и екология.
  • Ден на дарителя и Празник на Националния музей “Земята и хората”. На този ден през 1987 г. музеят отваря врати за първите си посетители. Наречен е Ден на дарителя, тъй като музеят дължи съществуването си на хората, предоставили личните си колекции и вложили средства и труд за неговото изграждане и обогатяване
  • Световен ден на бащата
  • Световен ден на детския футбол

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

 На 19 юни почитаме паметта на създателя на „История славянобългарская“, преподобни Паисий Хилендарски. През 1962 г. Светият Синод провъзгласява преп. Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на Българското възраждане. Това е ден на покровителството на светеца над българската история и историци. Сведенията за живота на Паисий се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма.Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на Българското Възраждане. С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“, която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.

Последвайте ни и в Телеграм