Празници днес у нас и по света

• Днес е Нова Година.
• Православната църква отбелязва Васильовден
• На тази дата през 2007 г. влиза в сила поредното разширяване на ЕС: България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз. Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика. Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото.
• На 1 януари са родени: писателят Николай Райнов, по стар стил писателят Алеко Константинов, поетът Пейо Яворов, както и един от ръководителите на Априлското въстание – Тодор Каблешков.2024Нова година
• Св. Василий Велики. Обрезание Господне. Васильовден. Именици: Васил, Василен, Василена, Василий, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълкан, Вълчо. В народната традиция празникът е известен с наименованията: Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва. Правят се суровачки от дрян – в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже – сурвакари, камилари, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие.
• Честването на 1 януари като начало на новата година си има виновник – Юлий Цезар. С въвеждането на Юлианския календар през 26 г. пр. Хр. той окончателно определил 1 януари като начало на годината. Преди това за римляните годината започвала на 1 април.
• Международен ден на мира. Обявен от папаПавел VІ.Чества се от 1968 г.
• Ден на глобалното семейство – празнува се от 1 януари 2000 г., резолюцията на ООН е приета през 2001 г.
• Национален празник на Куба, Судан и Хаити.
• Международен ден на махмурлука.
• В Русия е Денят на легендарния богатир Иля Муромец, смятан за покровител на руските гранични и ракетни войски.
• Нова година. Най-широко разпространеният празник е и сред най-старите в човешката история. Традицията на новогодишната празнична вечер датира от много отдавна. За древните вавилонци преди около 60 века новата година е започвала с първото новолуние след първия ден на пролетта – тогава те засявали новата реколта и цъфтели овошките и цветята. Празненствата продължавали 11 дни. 1 януари не е означавал нищо нито от астрономическа, нито от земеделска гледна точка. Преди около 2600 години елините „изтеглили“ празника в края на март, но и тогава първият ден на януари не е означавал нищо особено. През 153 г. пр. Хр. Римският сенат обявил 1 януари за начало на новата година. Но и това решение не било окончателно, тъй като всеки император в древния Рим смятал, че мнението му за Новата година е най-меродавно. Трябвало да настъпи 46 г., когато Гай Юлий Цезар въвежда новия календар – Юлианският календар. В ранната си епоха Католическата църква заклеймявала празнуването на Нова година като езически ритуал. В противовес на езическите празници и с разпространяването на християнството обаче църквата започнала да създава религиозни ритуали, включително тържественото отбелязване на настъпващата нова година. Все пак през Средновековието в християнския свят началото на годината е било най-различно – на Коледа, на Великден и т.н. Едва през XVI век във Венеция, а след нея и в другите европейските държави, започнало да се празнува Нова година на 1 януари. Постепенно всички държави, използващи Грегорианския календар, приемат тази дата за начало на всяка нова година. През годините новогодишният празник се е превърнал в един от главните поводи народите да се повеселят, да си пожелаят здраве, щастие и плодородие, а празнично трябва да бъде както настроението, така и облеклата и трапезите им. Всичко това символизира надеждите на хората, че започващата нова година ще бъде по-добра и по-благодатна.

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета (договора) с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е „Шестоднев“. През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда „Шестоднев“ на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина. 

Народната традиция Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Правят се различни гадания и обреди – обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Домакините приготвят и свинска пача от краката и главата на коледното прасе. Обредната трапеза включва блюдо с варена свинска глава, баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.Хлябът често повтаря пластичната украса на коледните хлябове. След прекадяването на трапезата , най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Първия залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, за него ще се оженят или омъжат.Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.

Сурвакане. Обичаят започва преди разсъмване. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. Символизира пожелание и осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка в началото на годината. Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групи, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название – сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна – преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.Именници: Васил – от гръцки означава “царски”; Василка, Вълчо, Вълко, Вълка, Веселин, Веселина, Василка. 

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram