- Празник на гр. Шипка
- Празник на с. Овощник.
- Успение на Пресвета Богородица.Именици: Мария – от еврейски означава „силна, постоянна”; Мариана, Мара, Мариела, Марин, Мара, Мариян, Марияна, Марийка, Мариета, Богдан, Богдана, Божан, Божидар и др.
- Ден на спасението – С минута мълчание и включени сирени за първи път в България този ден бе официално отбелязан на 15 август 2013 г. Точно на 15 август преди половин век 26-годишният д-р Стефан Черкезов спасява 47 души, като ги изнася от горящ автобус, а на следващия ден умира от раните си. От 2004 г. на тази дата в много лечебни заведения в страната неформално се отдава почит към д-р Черкезов и към медиците, срещнали смъртта си при изпълнение на своя професионален и човешки дълг. Ритуалът през 2013 г. година за първи път бе официален, тъй като 15 август беше обявен за Ден на спасението с решение на МС от декември 2012 г. С този документ България стана първата страна в ЕС, която официално отбелязва паметта и делото на своите сънародници, загинали по време на спасителни акции.
- Празник на градовете Варна, Несебър, Ихтиман, Арбанаси, Стражица и град Шипка.
- Национален празник на Република Индия, на Южна Корея и на Република Конго.
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка, на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло. Българската православна църква отбелязва празника на 15 август по нов стил, по стар стил на 28 август. Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка (Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември). На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Последвайте ни и в Телеграм
