Православната църква почита паметта на Св. преподобни Антоний Велики.
Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Те починали, когато той бил на 20 г. Оставили му богатството си и грижата за по-малката му сестра.
След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.
Св. Антоний е един от първообразите на монашеския живот.
Усамотил се от света, той дълго време се борил с изкушенията на плътта и демоните. Юношата засилил да крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по цели дни, убеден, че „силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото“. Когато бил на 35 години, Антоний преминал от другата страна на река Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка, като зазидал входа. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му.,След 12-годишен подвиг Антоний постигнал душевен мир и станал „старец“ – авва, отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири и отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.
Св. Антоний бил удостоен и с дара на чудотворството и на прозорливостта. Той лекувал болни и прогонвал бесове, като карал изцерените да въздават благодарност не на него, а на Бога.
На 104 години Антоний излязъл в открит диспут с привържениците на еретичното арианско учение и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.
На следващата година светецът починал, като бил погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В народната традиция: Антоновден се празнува за
предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не
варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Специално омесени за празника содени питки, намазани с
петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя
на тавана „за белята, за лелята“, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден сечестват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Празнуват всички, носещи имената Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка.
Последвайте ни и в Телеграм
