Апостол Андрей е брат на Петър. Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия.
Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата.
Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че „На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно (житно зърно, маково зърно или синапено зърно)“.
Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.
Народът свързва Андреевден с представата, че от него денят започва да наедрява колкото едно просено (царевично) зърно. Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи“. В района на Южното Черноморие рибарите почитат св. Андрей (наравно със св. Hикoлa) като господар на силните морски ветрове и бури. В Петричко има поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола. В навечерието на празника стопанката сварява в ново гърне различни зърна – жито, царевица, боб, леща и други – за „да наедряват“. От обредното вариво сутринта всеки хвърля по малко в комина с пожелание за високи, т.е. добри посеви, а останалото изяждат. Дават и на домашните животни. Някъде раздават от варивото на съседи „за здраве“, но по-често това не се прави, за „да не се изнесе плодородието от дома“.
Приготвянето на обредното вариво в народното мислене се асоциира с „наедряването“ на селскостопанските култури, на младите булки (т.е. да забременеят), на плодородието в най-общ смисъл. В Северна България Св. Андрей се почита като господар на мечките. Според народната легенда светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята или (според друг вариант) я яхнал като кон. Затова Андреевден се тачи за предпазване от мечки и носи името Мечкинден. От сварената царевица хвърлят в комина и наричат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ В някои райони в Южна България характерните за Андреевден обреди се извършват на празника Варвара.
Именици: Андрей – от гръцки означава “мъжествен”; Андреана, Андриян, Андрея, Андреа, Андрейка, Андриана, Андро, Първан, Първанка, Пръвка, Дешо, Дешка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка
Последвайте ни и в Телеграм
