Според преданието, един век след разпъването на Христос, в Рим живяла благочестивата християнка София с трите си дъщери – Вяра, Надежда и Любов. Домът им бил изпълнен с кротост и смирение. Това обаче не се понравило на езическия император Адриан. Той ги повикал в двореца си. София знаела какво очаква децата й, които били на 9, 10 и 12 години. Преди да тръгнат, тя им казала: „Според вашите прекрасни имена сега вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатима надежда и нелицемерна любов!“
Императорският съд се опитал да застави девойките да се откажат от Христовото учение, но те били непоклатими. Последвали жестоки мъчения. Съблекли Вяра гола, рязали от гърдите й, положили я върху нажежени решетки, потопили я в кипяща смола. Тя все оставала невредима. Накрая я обезглавили. По същия начин постъпили и с другите две момичета.
София погребала децата си на един хълм край Рим и три дни безутешно плакала на гроба им. Там предала Богу дух. Погребали мъдрата и смела майка до дъщерите й. Това печално събитие станало през 126-та година.
Днес мощите на четирите светици се намират във Франция.
Именници: София – от гръцки означава „мъдрост“, Софка; Вяра, Вера, Вероника, Верадин; Надежда, Надя, Надка; Любов, Любомир, Любен, Люба, Любослав, Любомил, Севда; Драган – означава „мил, обичан“, Драго, Драгой.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
