По пътя на българската свобода: незаличимите следи на героите /архивни снимки/

Ds olil

 

Кои са хората, благодарение на които празнуваме днес

Битката на големите.

Тотална война. Всичко или нищо.

Само така може да се опише това, което ще се разиграе на територията на днешна България с обявяването на Руско-турската война.

Един срещу друг застават двама владетели, които може би в други обстоятелства щяха да са съмишленици. Но в историята може би – не съществува.

ВИЖТЕ СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ЕПОХАТА: КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛА ВОЙНАТА

Забавленията били организирани в полеви условия. Защото не се е знаело за кого следващата битка ще е последна. 
Османски санитарен отряд. 
Руски санитари на бойното поле.
Княз Николай Николаевич и ген. Н. Столетов по време на маневрите на Шипка по случай 25 години от боевете по време на Руско-турската освободителна война.

Единият – император Александър II, получил прозвището „Освободител“, заради реформите, които провежда, най-важните от които  е премахването на крепостничеството.

Император Александър II и султан Абдул Хамид II
Император Александър II и султан Абдул Хамид IIИзточник: Руслан Иванов, личен архив

Другият – султан Абдул Хамид II, оповестил първата османска конституция на 23 декември 1876 година.

Двамата трябва да решат съдбата на Балканите.

А от съдбата на тези обречени на неспокойствие земи, ще зависи съдбата на две империи.

Заедно с историка Руслан Иванов  Vesti.bg разказва любопитни подробности от хода на войната. 

СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ЕПОХАТА МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК:

По пътя на българската свобода

Генерал Николай Обручев
Генерал Николай ОбручевИзточник: Руслан Иванов, личен архив

На 12/24 април 1877 г. император Александър ІІ подписва Манифеста за обявяването на Руско-турската война.

Отговорността за разработването на стратегията пада върху плещите на Николай Обручев. Той разработва план, според който войната ще се води на два фронта – Дунавски и Кавказки.

В Ливадия, в есента на 1876 година, императорът решава в руските войски да бъде включено и българското опълчение. За негов предводител е избран генерал Столетов.

Манифестът,  с който е обявена войната
Манифестът, с който е обявена войнатаИзточник: Руслан Иванов, личен архив

Названието е утвърдено със заповед  на главнокомандващия  Руската армия на Балканите на 29 април 1877 г.

Идва следващата стъпка – армията да слезе на юг.

Датата 27 юни 1877 година

„Главното преминаване на река Дунав е осъществено на 15/27 юни 1877 г. при Свищов. Руското командване извършва приготовленията за форсирането на реката в този район в строга тайна и след продължително разузнаване на противника“, пояснява Руслан Иванов.

Хоругвата на главнокомандващия Дунавската армия
Хоругвата на главнокомандващия Дунавската армияИзточник: Руслан Иванов, личен архив

Свидетелите на епохата разказват от първо лице за страховитата гледка, която се е разкрива пред очите на османската армия: „Турците се уплашиха много от такъв извънредно решителен и смел преход имено в такова място на Дунава, при гр. Свищов, което се представляваше за съвсем невъзможно военно действие. Избора на мястото принадлежеше на самия главнокомандующ Великия Княз Николай Николаевич“, пише Д. Виницки.

Мъжът, спасил Самарското знаме

Никола Корчев. След Освобождението е последният знаменосец на българската светиня в Радомир, където е  разположена Трета опълченска дружина
Никола Корчев. След Освобождението е последният знаменосец на българската светиня в Радомир, където е разположена Трета опълченска дружинаИзточник: Руслан Иванов, личен архив

Тоталната война започва. Битката за Стара Загора е сякаш стъпало към голямото изпитание, което предстои.

Там е застрашен един от символите на свободата – Самарското знаме. В отбраната на града загиват петима български знаменосци.

Знамето обаче е спасено от Никола Корчев. Макар да е разкъсано и окървавено, то остава в ръцете на българите. За които предстои епопеята, която ще остане завинаги в историята.

На Шипка всичко е спокойно

Дежурното донесение на генерал Радецки в главната квартира

Отбраната на Шипченския проход е организирана от ген. Н. Столетов на гребена на Стара планина при връх Св. Никола (дн. Шипка). Тя е поверена на 36-ти пехотен Орловски полк и на пет български опълченски дружини. Общият брой на защитниците на прохода възлиза на 5 500 души.

Удържането на позициите, отбраняващи Шипченския проход, има голямо значение за хода на войната. Армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне войските на Осман паша, отбраняващи Плевен.

„ ПАДНА ПЛЕВЕН!  ДЕН ВЕЛИК!”

Гравюра на руската армия.
Гравюра на руската армия.Източник: Руслан Иванов, личен архив

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. Западната турска армия задържа в продължение на почти пет месеца Плевен, обсаден от руския Западен отряд, като спира руското настъпление в Тракия. От съдбата на Плевен зависи изходът на войната.

На 28 ноември, при опит да пробие обкръжението при моста на река Вит, Осман паша е ранен и капитулира заедно с армията си. Предава сабята си на руския генерал Иван Ганецки.

На 19 февруари/3 март 1878 г. Русия и Османската империя сключват прелиминарен мирен договор, който слага край на войната. Той е подписан от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

vesti.bg

Последвайте ни и в Телеграм