Великият постник преподобни Герасим бил родом от Ликия (област в южната част на Мала Азия, бел.ред.)
. Още от младини възпитал себе си в страх Божий и като приел монашески чин, се отдалечил в пустинята във вътрешността на египетската страна Тиваида. Като прекарал там известно време в подвизи на благочестието, отново се върнал в своето отечество Ликия.
Поселил се в пустиня, където заблестял като светла звезда със своя добродетелен живот.
Там, при река Йордан, той устроил обител.
По време на пребиваването му в Палестина, при царуването на Маркиан и Пулхерия**, в Халкидон бил свикан Четвъртият вселенски събор 
на светите отци против нечестивия Диоскор, патриарх Александрийски, и Евтихий, които учели, че Христос има само едно естество – Божественото, на който светите отци ги осъдили.
След това се появили някои еретици, хулещи събора и утвърждаващи, че на него са отхвърлени догматите на истинната вяра и е възстановено учението на Несторий***.
Такъв бил монах Теодосий, заразен с нечестието на Евтихий. С идването си в Йерусалим той смутил цяла Палестина, прелъстявайки не само простите хора, но и много верни, както и царица Евдокия, вдовицата на цар Теодосий Младши, която по това време живеела в Йерусалим. С помощта на последната и на много прелъстени от него палестински монаси той изгонил от престола блажения Ювеналий, патриарх Иерусалимски, и го заел сам.
Останалите верни на правоверието много търпели от лъжепатриарха Теодосий и се отдалечавали в най-дълбоката пустиня. Пръв се отдалечил преподобният Евтимий Велики (паметта му се чества на 20 януари, бел.ред.), последвали го и други свети отци.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
