На 20 януари отбелязваме паметта на Св. патриарх Евтимий Търновски – духовник, книжовник, създател на църквата „Св. Троица“, основател на Търновската книжовна школа и най-известният патриарх на България.
Според жития на негови ученици св. Евтимий Търновски е роден около 1327 г. във Велико Търново и произхожда от знатния български род Цамблаковци. Началното си образование получава в манастирите около града, като по-късно заминава за Византия, където продължава своето книжовно обучение. Когато се връща в България, той се усамотява в пещера край Велико Търново и основава църквата „Света Троица“ и Търновската книжовна школа.
През целия си живот Евтимий не спира да развива своята книжовна дейност и през 1375 г. е избран за Търновски патриарх. Той е пазел ревниво православното наследство от еретически посегателства, вземал е решителни мерки против упадъчните нрави в обществения живот, държал е високо за здравината на семейството, от което твърде много зависи издръжливостта на държавата, полагал е бащински грижи за бедни, страдащи и онеправдани.
Но една от най-важните стъпки, които новият патриарх предприема, е реформата в българския книжовен език.
За мотивите да се заеме с нея сведения могат да бъдат открити в „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак и „Сказание за буквите“ на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси. Заради всичко това получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
При падането на Велико Търново под турско робство Патриарх Евтимий е един от последните стожери на българската духовност и един от последните бранители на българската държава. През пролетта на 1393 г. султан Баязид І обсажда Търново, но тогавашният владетел цар Иван Шишман не е в града и патриархът ръководи защитата му. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата и той е осъден на смърт, но легендата разказва, че когато палачът вдига ръка да му отсече главата, тя се вцепенява и мечът пада на земята.
Патриарх Евтимий Търновски е заточен в Бачковския манастир и умира през 1402 г., като почти веднага е канонизиран за светец.
20 януари е известен още и като Петльовден (по нов стил), Ихтим, Ихтима, Петеларовден или Петларовден. Имен ден празнуват всички с имената Евтим и Евтимий. Названията са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се извършва на къщния праг, който според традиционните народни схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т. е. момчето не трябва да е имало сексуална връзка. В ситуацията на обреда юношата се нарича „петелар“. След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват специално приготвените за празника знамена, които се наричат „колуни“. Всяко домакинство приготвя гозба от заклания петел, който трябва да бъде сварен цял.
Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и правят баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В онези домове, където има женска челяд, стопаните колят обикновено ярки за здравето на момиченцата. В Странджанския край, където народният култ към Св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания Св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира около тържествената трапеза.
Последвайте ни и в Телеграм
