На 17 юли Православната църква почита паметта на Света Марина. Светицата често е изобразявана като победителка на дявола.Според народа, тя посещава сънищата на тези, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В повечето църкви и манастири с нейното име има лечебни води, които са много силни на 17 юли.Светицата е известна и като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. Тя се почита и като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.Днес имен ден празнуват носещите имената Марина, Марин, Маринка, Маринчо, Маринела!
В България (особено в Югоизточната част на страната) много често срещано е умалителното наименование на светицата – „Маринка“. Проф.Александър Фол предполага, че този антропоним, може да се изведе от корена „mar“, който на тракийски език би имал значение „голяма вода“. Хипотезата но Фол, че името кодира „чист хтоничен елемент от първичен космогоничен порядък“, се подкрепя от фолклорния материал. Много е вероятно през Средновековието етимологично внушеното „Марина – вода – море“ да не е било чуждо на вярващите, тъй като по писмени сведения тялото на светицата се е пазело в Константинопол, в църквата на Дева Мария bahharah, т.е. „морска“ (marina – в превод на латински). През същата епоха в Средиземноморието светицата е била призовавана да закриля вярващите в морските бури, като тази вяра според проф.Валерия Фол тази вяра е вдъхновена от омофонията на името с епитета marina.
В Странджа планина девицата Света Маринка носи названието „побарѝнка“ – от „побарвам“ – т.е. „опипвам“, „търся“. Названието определя точно това, което се случва между момите и ергените на нощния панагир на светицата.
bg.wikipedia.org
Последвайте ни и в Телеграм
