Църквата в село Виден “Свети Атанасий Велики” отбелязва своя празник. Отец Александър отслужи празнична утринна служба. Напълно новият храм бе осветен през лятото на 2020 г. така след 60 години виденчани отново имат черква, след като старата с името на Св.Атанасий била потопена в язовир Копринка.
В наше време руините на църквата привличат фотографи и любознателни хора. Тя има нерадостна съдба – първо е опожарена, после и потопена. Първият път просъществувала 24 години, вторият й живот е дълъг 52 години. Лятно време водите на язовира я заливат, през зимния сезон изплува.
Според запазените църковни летописи градежът на полупотопената църква „Свети Атанасий“ край село Виден започва към 1836-та г. изключително със средства от дарения на местното население – всяка къща доброволно е внесла по 500 гроша, по-заможните – по 1000. Затова строителството ѝ продължава около 25 години. Изградили са я арнаути от Дебърско.
Дължината на сградата е 22 м, ширината – 10 м, с просторен балкон, подпрян на масивни дървени колони. Отделно в двора са издигнати камбанария и свещарница. Черквата е завършена между 1851-1854 г., но по време на Руско-турската война е опожарена от башибузуците. Затова от първата иконопис не са запазени останки и сведения.
Възстановена е напълно през 1908 г. по инициатива на тогавашния свещеник Иван Цветков от Калофер. Иконите са били рисувани от художника Петко Ганев.
През над стогодишното съществуване на черквата в нея са служили 6 свещеници. След като се започва изграждането на язовир „Копринка“ („Георги Димитров“), част от селото попада в чашката му. През 1960 г. с Министерско постановление № 110, подписано от тогавашния министър-председател на НР България Антон Югов, по-голямата част от семействата са принудително изселени в други населени места, а къщите им – разрушени. Подобна съдба сполетява и селската черква „Св. Атанасий“. След 1960 г., останал без грижи и надзор, църковният храм бива варварски поруган и осквернен – превърнат е в обор за добитък на местните хора.
Последвайте ни и в Телеграм
Ако сме на днешния хал, една от причините е комунистическото „възпитание“ в безродие (в началото на режима) и безбожие (почти до края му), изчезването на традиционния морал и замяната му с прикриване и двойнственост…“Достойни“ наследници на ранните комунисти са днешните евроатлантици – либерали. А за „арнаутите“ от Дебърско – не, не са били арнаути, а българи – мюсюлмани (торбеши). Казвали са им така, но не са били.