Дечко Стоев е от ония художници, чиито имена не срещаме често в представителни изложби или енциклопедии на българското изобразително изкуство, но без които не можем да си представим богатия културен живот в един или друг град. Той е знак от гордостта търничани, образен спомен на поморийци и неотменна част от художествената панорама на Бургас. Картините му в с. Търничане, Казанлък и Бургас са хроника на развитието му като живописец, а за редица художници и архитекти той ще си остане техен любим учител.
Роден е на 31 май 1919 година в с. Търничени, Казанлъшко. Най-малкият е от четирите деца на семейството. Началното си образование получава в Казанлък. Между 1932 и 1933 година учи в Казанлъшката гимназия. Там негови учители по рисуване са Мара Чорбаджийска и Станю Стаматов. През следващите две години продължава в гимназията на Карлово, а там сред преподавателите му е Димитър Кандимиров. Тези трима художници – педагози са в основата на интереса му към изобразителното изкуство. През 1942 година Дечко Стоев постъпва в Художествената академия. Учи в курса по декоративно – монументална живопис при професорите Гочо Богданов, Дечко Узунов, Иван Пенков, Кирил Цонев, Николай Райнов. За да се издържа, работи като статист в Народния театър „Иван Вазов“. Завършва Академията през 1947 година. Веднага след това стажува като учител в Софийската мъжка гимназия „Ас. Киселинчев“. Назначен е като преподавател по рисуване и химия в гимназията на Поморие. Там сред колегите си среща бъдещата си съприга Милка Стоева, учителка по музика. Десет години по-късно семейството се установява в Бургас. През 1959 година е назначен за старши преподавател в Бургаския учителски институт. От 1953 година участва редовно в изложбите на Бургаската група на художниците. Основният жанр в живописното творчество на Дечко Стоев е пейзажът. Немалка част от платната му са израз на емоционална привързаност към изгледите от родния край. От там той черпи сюжети за картините си още от студентските години. Събрани в едно, тези картини са истинска панорама на Търничени, т.е. на всичко, с което е свързано детството му – многовековния бряст, хармана, улиците с едноетажните къщи, корията, мандрата, циганската махала, моста край Александрово, беленето на царевица в стопанския двор, паша, пчелин, река Тунджа или пък Калофер. Често населява пейзажите си с фигури на правещи нещо хора, придавайки им жанров характер „Белене на царевица“, „Стопанският двор“, „Паша“, „Вършитба“. В тях той с типичната си артистична ескизност събира чувството за пространство, за очарованието на слънчевата светлина и хвърлените сенки. Живописното творчество на Дечко Стоев преминава през няколко етапа, но във всичките му произведения водещото е експресията, динамичните движения на четката и шпаклата, търсенето на пленерното усещане за мига. Чужд на подробностите и разказа, той се среми в рамките на няколко часа да пресъздаде атмосферата на обекта, който го е привлякъл. Така са изградени десетки от картините му от Търничени и Поморие, платната от Париж и Венеция, от пристанището, корабите и ЖП гарата на Бургас, от самотните брегове и морето. В произведенията от последните години на творчеството му желанието за освободени от натурата живописни вариации все повече го завладява. Проявява интерес към възможностите на монотипията с типичния за живописец подход. Чрез изразителността на лаконичната линия и фриволните декоративни цветни петна той намира друг тип образност. Дечко Стоев не загърбва студентските си интереси към монументалната живопис. Макар и малко на брой, създаденото в тази област е част от самочувствието му за принос към града. Негови са монументалните композиции ан Техникума по обществено хранене, на сградата, известна в града като „Победа“, за комплекса на Полицията в Поморие. Дечко Стоев развива активна обществена дейност. Изнася пред обществеността на града десетки беседи за изобразителното изкуство. Сътрудник е и на бургаския вестник „Черноморски фар“, където публикува над 40 статии за изложби и отделни автори. Известен е с певческите си пристрастия и участие в хор „Родна песен“. Проявява траен и сериозен интерес към археологията. Самият той участва в редица от тези дейности на Историческия музей в Бургас. Много години от живота си отделя за подготовка на бъдещи художници и най – вече архитекти. Сред неговите възпитаници е и художникът Йордан Маринов. Дечко Стоев умира на 12 октомври 2004 година в Бургас. Приживе Дечко Стоев е организирал три самостоятелни изложби – в Поморие и Бургас. Негови произведения притежават НХГ, художествените галерии на Бургас, Казанлък, Смолян, Велико Търново, както и частни сбирки в Ирландия, САЩ, Белгия, Великобритания, Канада.
Текст и снимки: Художествена галерия-Казанлък
Последвайте ни и в Телеграм
