Платформата „Събота в галерията“, стартирала преди няколко месеца срещи през уикенда на различни теми по инициатива на новия директор на Художествена галерия, Казанлък д-р Пламен Петров, на 5 февруари ще посвети минути на художника Иван Пенков. Лекция №3 от цикъла „История на изкуството за всички“ започва от 13:30 часа тази събота.
Срещата е със специалното участие на гост-лектора от Софийска художествена галерия Красимир Илиев и е посветена на 125-та годишнина от рождението на Иван Пенков.
Иван Пенков се ражда в град Казанлък на 27 април (10 май) 1897 г. Излиза от утробата на Мария Владева, първата жена в България, която се е осмелила да излезе на театралната сцена на прословутото читалище „Искра“. Закърмен е с превъплъщението, а майчиният ген е толкова силен, че и двете му сестри ще станат актриси. Ако погледнем детските снимки на бъдещия художник, правени от баща му Георги – книгоиздател и фотограф, става ясно – преобразяването е започнало от най-крехка възраст.Когато бъдещият художник е шестгодишен, при раждането на втората сестра умира майка му. Той расте, заобиколен от три Марии – бабата по бащина линия и неговите сестри. Първите картини, които разтърсват чувствителната му детска душа, са от страниците на руското списание „Нива“:
„Много от картините ме вълнуваха без да разбирам истинското им значение. Ето една от тях. Някакви страхотни планински пропасти. (…) Над една тъмна падина летят фигурите на двама души. От единия висят някакви дрипи. Небето е мрачно и злокобно. Загледан в тая картина понякога изпитвах голям страх. Струваше ми се, че парцаливият човек вече ме е прегърнал, и ме влачи нагоре. Другата картина (по всяка вероятност илюстрация към „Демон“ на Лермонтов) представляваше пак подобна пропаст. В тъмното ѝ дъно лежи колосален гущероподобен змей. Над черните скали двама души са се притиснали един до друг, ужасени и вкаменени. Колкото и да отбягвах тази картина, случваше се да попадна на нея и всеки път откривах нови страховити подробности. Надвесен над книгата картината така оживяваше, че всичко около ми изчезваше и аз стаявах действащо лице. Струваше ми се, че аз дебна залепен над скалата и надзъртам над тъмната пропаст. Така неусетно в стаята се смрачаваше. Тъмнината на картината се сливаше със здрача на стаята и вътре усещах самото дишане на грамадния змей. Дъхът ми замръзваше, сърцето ми биеше усилено и по гърба ми полазваха едри тръпки. Скован от страх, нямах сили да затворя книгата. Тогава бавно като охлюв се промъквах до ъгъла на миндеря и се гушех между възглавниците.“
Как продължава сетнешното израстване на художника Иван Пенков и как то се въплътява в творчеството ще разберем в в събота.
„Тази събота ще бъде и по-специална, защото след лекцията, в 15:00 ч. ще можем заедно да открием и изложбата „Архив Гипсън V: ПЕНКОВИ. СВЕТЛОПИСЦИТЕ“ и да се докоснем до образите увековечени през фотографските апарати на баща и син Пенкови“, съобщават от Галерията.
Последвайте ни и в Телеграм
