Един от кандидатите за премиер на „Има такъв народ“, чието име бе споделено с другите политически сили в петък сутринта, и предишен кандидат за правен министър – д-р Петър Илиев – е плагиатствал десетки страници от своята колежка в Софийския университет доц. д-р Наталия Киселова, пише Клуб Z.
Това става ясно от разследване на групата „Правна лудост“ в социалните мрежи, която е успяла да открие изтеглената от пазара книга на Илиев и я е сравнила с издадената тази година докторската работа на Киселова, написана през далечната вече 2008 г.
В крайна сметка мандатът за съставяне на правителство в петък бе взет от Пламен Николов – най-новият кандидат-премиер на „Има такъв народ“, а в профила на лидера на партията Станислав Трифонов бе обявено, че това решение е взето още преди две седмици. Не стана ясно защо тогава от ИТН са обявили пред другите партии името на Илиев – нещо, потвърдено и публично от Николай Хаджигенов от ИБГНИ. Илиев обаче беше и по всяка вероятност все още е номинация на партията за правосъден министър.
Клуб Z установи от няколко независими източници, че освен двете издания, които цитира във всички свои биографии (на сайта на ИТН, на сайта на правната си кантора, на сайта на Софийския университет), Петър Илиев е автор и на трета книга – „Компетенцията на Народното събрание”.
Всички опити да открием копие на тази книга се оказаха безуспешни – тя е изтеглена от пазара, в издателството „Нова звезда“ е изчерпана, а в Народната библиотека няма нейно физическо копие, въпреки ясните разпоредби на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Налице са само данни за нея в електронния каталог на националното книгохранилище.
„Правна лудост“, популярна страница в социалната мрежа „Фейсбук“, очевидно движена от студенти по право, които държат на анонимността си, обаче е открила една бройка на „Компетенцията на Народното събрание“. И установява, че в действителност цели 40 страници от нея са копирани с минимални промени от „Парламентарен контрол“ на д-р Наталия Киселова.
„При прегледа се оказа, че стр. 48 – 81 при Илиев възпроизвеждат стр. 56 – 130 при Киселова. Обемът при него е по-малък както защото шрифтът е по-дребен, така и защото е изпускал отделни изречения. В клипчето се виждат три отделни места, които са почти идентични – в началото, в края и някъде между тях относно Белгия. Отделно, засякохме и съвпадение в заключителните части на книгите – стр. 509 при Илиев и стр. 423 при Киселова“, обясняват от „Правна лудост“.
Книгата на д-р Киселова не е в библиографията на изданието на Петър Илиев – т.е. не може да става дума за грешно позоваване или техническа грешка. Пък и това би било невъзможно – изданието на Илиев е от 2015 г., а Киселова публикува своята дипломна работа като отделна книга едва тази година. В добавка, в научните публикации е допустим кратък или обширен цитат с позоваване, а не копиране на цяла глава от чужд труд.
От екипа на „Правна лудост“ посочват една страница за сравнение между труда на д-р Киселова и Илиев – но отбелязват, че още 40 изглеждат по същия начин – с минимални стилистични промени, типични за плагиатстването.
Те резонно цитират и Тошко Йорданов от ИТН, който преди дни заяви от трибуната на Народното събрание:
„Според нас човек, откраднал интелектуална собственост, не може да бъде български министър.“
Важно е да се отбележи, че плагиатството не е просто морално укорима практика в научните среди, а и повод за освобождаване от длъжност. Освен адвокат, д-р Петър Илиев е и главен асистент и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Според правилника на СУ, плагиатството е причина за прекратяване на трудовите правоотношение с научно-преподавателски кадър.
(2) Прекратяването на трудовото правоотношение от Университета или по взаимно съгласие става със заповед на Ректора. Заповедта на Ректора се издава по предложение на факултетния съвет в случаите на:
1. невъзможност за осигуряване на определената норма на преподавателска заетост и липса на възможност за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина;
2. (изм. 2017 г.) установено по предвидения в закона ред плагиатство. Плагиатство е когато лицето представя чужди идеи, постижения, произведения или текст като свои собствени, чрез посочване себе си за действителен автор или непосочване на ползвания източник или действителния автор. При наличие на данни за плагиатство и обосновано искане Факултетният съвет избира комисия от специалисти в съответната област на висше образование или професионално направление, която да изготви мотивирано становище до Факултетния съвет. Комисията се назначава със заповед на Ректора“
Същото предвижда и Законът за развитие на академичния състав. В добавка, при доказано плагиатство, за което има ясно установена процедура, той указва, че лицето не може да придобие степените доцент, професор, да бъде член на академично жури.
Дали е извършено плагиатство от член на академичния състав на ВУЗ се определя от научното жури, което оценява кандидатите за заемане на съответната академична длъжност.
Доказано плагиатство може да доведе и до отнемане на адвокатските права на Илиев.
Плагиатството е и престъпление по чл. 173 от Наказателния кодекс, но за целта трябва да се внесена тъжба в съда:
Чл. 173. (1) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.
Източник: 19 минути
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
