Казанлъшкият музикант Петко Славов представи в родния си град своя дебютен роман „Въпреки любовта“. Събитието се състоя в къщата музей „Ненко Балкански“. Откъси от книгата прочетоха пред публиката актьорите от Общински театър „Любомир Кабакчиев“ Десислава Вулева и Петър Петров. Те бяха съпроводени от акустични изпълнения на автора, защото, по неговите думи, музиката е „третия герой в романа“.
Петко Славов е композитор, китарист и определя себе си като „професионален мечтател“. Роден е в Казанлък – градът на композитора Петко Стайнов и на писателя и художник Чудомир, и израства до фабриката за музикални инструменти „Кремона“. По тази причина му е трудно да реши дали да се занимава с музика или с писане. Като музикант е пътувал и е свирил в клубове в Норвегия, Швеция, Дания, Латвия, Естония и Исландия. В продължение на 14 години е част от бенда на шоуто на Българска национална телевизия „Нощни птици“. Заедно със своя брат Николай Славов създават групата “Airbag”, а тяхната песен “Her voice” е включена в популярния норвежки телевизионен сериал „Хотел Цезар“. Познат е на аудиторията и от акустичния формат “Live на червения диван“.
Първият му самостоятелен сингъл е „До края на света“ и е издаден през 2010 година, а вторият се нарича „Носталгия“ и е със специалното участие на фронтмена на група „Остава“ Свилен Ноев. В началото на 2014 година излиза и първият солов албум на Петко Славов „Записки на последния влюбен“. Той има подготвен и нов албум, но вечерта беше посветена на друга негова страст, с която той е по-малко познат на публиката.
За БТА Петко Славов разказа за своето творчество и за дебютния си роман „Въпреки любовта“. Книгата излезе преди година и половина, когато беше доста трудно да се организира нейното представяне, предвид пандемичната обстановка, посочи той. „Сега съм решил да му дам втори шанс“. Романът е камерна история за търсенето на пътя към другия. Книгата описва любовна история между българка, която не е щастлива в родината си и емигрира в Норвегия, за да открие себе си и щастието, разказа Славов. Интегрира се много бързо, научава езика, влюбва се в местен талантлив музикант. Въпреки това героинята остава неудовлетворена и прави неуспешен опит за самоубийство. Много скоро след това обмисля втори такъв. „Опитвам се да разкрия тази неудовлетвореност, защо е така, защо тя винаги остава недоволна от живота си“, сподели авторът. Романът пресъздава изпитанията и самотата на емигрантския живот и „обичането чрез музика“.
За себе си Петко Славов каза, че е като героите от своята книга – неудовлетворен и винаги в търсене на още нещо. „Това, както философите казват, води само до страдание. Опитвам се да се справя с този проблем и да се смиря, но към момента не ми се получава, затова се лутам между музика и писане и не съм сигурен кое ми се получава по-добре“, коментира той.
Славов разказа, че от много години пише. Винаги е писал сам текстовете на песните си. „В тях се опитвам да кажа повече от това, че луната е красива и искам да танцувам тази вечер, както се пее в съвременните хитове“, коментира той. Авторът обясни, че е писал разкази за хората, които е срещал, защото „най-голямото богатство за тези 25 години пътешествия са хората и нищо друго“. Той сподели, че много личности, които е срещнал, са били твърде ценни, а някои от тях са напуснали живота прекалено рано, затова той иска да ги направи „безсмъртни“ и да им вдъхне още живот чрез писането и музиката си.
Много български музиканти емигрират в Норвегия, защото западната култура и в частност скандинавските страни имат потребност от музика всеки ден, посочи Петко Славов. „Преди пандемията там се свиреше ежедневно, сега е по-често в петък и събота, но ако тогава няма жива музика, за тях уикендът е мъртъв. Ние, музикантите, търсим начин да отидем някъде, където имат нужда от нас, защото ако не свирим, и ние сме мъртви“, отбеляза той.
По време на събитието Петко Славов илюстрира настроението на романа с акустични изпълнения както на негови авторски песни, така и на хитове на Елвис Пресли, и завърши с “Hallelujah” на емблематичния Ленард Коен. Той изрази надежда представянето да провокира интереса на публиката и книгата да бъде прочетена, защото според него „няма нищо по-тъжно от една непрочетена книга“.
БТА
Последвайте ни и в Телеграм
