Вярвам на лекарите.
Разчитам на лекарите.
Очаквам от тях да са лечители, и съм удовлетворена, когато са такива.
Но…. И аз като другите пациенти, негодуваме от чиновниците в лекарски престилки. И те не са само в поликлиниките.
Необяснимо ми е защо от бърза помощ не ми дават кръвните изследвания с обяснението, че били платени от МЗ, а аз искам на другия ден да ги ползвам по здравна каса. А аз искам просто да си спестя едно дупчене и едно чакане. Парите на МЗ са от моите данъци, а парите по здравна каса са от моите здравни осигуровки. Но някой мастит чиновник така е решил. Страшното е, че този чиновник най-вероятно е с медицинско образование, забравил отдавна какво е да си лекар, и самовлюбен седи зад бюро.
Не приемам да ме преглежда лекар набързо за 3 минути, да е изнервен, да няма време да ме изслуша, да не позволява да задавам въпроси, тъй като на мен като пациент медицината не ми е силна страна, и даже трябва да се чувствам виновна, че изобщо съм си позволила да потърся медицинска помощ. И в същото време същият този лекар, от когото очаквам да е лечител, да го гледам да се бори 15 минути с компютър, клавиатура, програма, листове, описания, рецепти на неразбираем език……
Няма да пиша за липсващи направления, за нощни и съботно-неделни дежурства вместо лични лекари на наети лица, които преглеждат гърло с опакото на химикалката вместо познатата на всички шпатула, защото нямат оставени в кабинета елементарни средства за преглед….. Няма да пиша за това, че не може да отидеш сам в бърза помощ – отиваш до ъгъла на градинката и там се правиш на припаднал, за да дойде линейката……
Всичко това НЕ Е от лекарите и другите медицински лица, призвани да ни лекуват – това е от здравната ни система. Лекари и пациенти сме оставени да се сблъскваме сами, да си изостряме взаимоотношенията, пациентите да губят доверие в лекарите, лекарите да се изнервят и да се държат неадекватно с пациентите.
Защо не се обединим – лекари и пациенти, и да се борим срещу чиновниците, които са измислили тази безумна здравна система, тази бюрокрация, този геноцид, облечен в привидно добри намерения и сложни понятия ?
Пациентите имаме пациентски организации, на които разчитаме в някаква степен да регулират системата.
Къде и каква е ролята на лекарския съюз в намаляване на бюрокрацията, за да се даде възможност на лекарите да работят за това, което са учили и което очакваме от тях ?
Коментара е написан по повод: Д-р Петко Петличков във фейсбук: Изповед след тежко дежурство
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
