От години не сме чували за сериозни археологически разкопки в Долината на тракийските царе в казанлъшко. Това е странно, на фона на уникалните открития тук. А, може би не. Това може и да е сериозен подарък за мафията на антики и иманярите.

Приживе, археологът Георги Китов, почетен гражданин на Казанлък и считан за откривател на Долината на Тракийските царе, многократно споделяше, че в казанлъшко има изключително много иманяри.

„много често ние работим след тях“. Много са, така наречените, спасителни разкопки след иманярски набези в региона.

Въпреки това Китов и неговият екип успяха да спасят за България и света изключителни образци на тракийското изкуство. Ала през последните години, разкопките рязко спряха.

Припомняме една емблематична статия на Китов от 2001 година за пипалата на иманярската мафия, която индикира и ситуацията и в казанлъшко

25 Август 2001 в-к Сега

Разследване

Пипалата на иманярската мафия и археологът Китов

Почти няма тракийска могила, която да не е копана от търсачите на съкровища, покровителите им стават все по-силни. С иманярство са прехранват от обикновени невежи до учениТАНЯ ПЕТРОВА, ЕКАТЕРИНА ТЕРЗИЕВА

15 000. Толкова са древните тракийски могили в България. Само около 1000 са разкопани от учените. Причината е ясна – пари държавата няма. Останалите 14 000 могили са в ръцете на иманярите. Стотици хиляди долари напускат всяка година България под формата на безценно и безвъзвратно загубено археологическо наследство. Вече 10 години търсачите на съкровища умело се изплъзват от законите. Сега към очевидната безнаказаност се прибави и съмнението, че иманярската мафия е оплела в пипалата си и най-високите етажи на властта.

Бомбата бе хвърлена от известния траколог Георги Китов

Около Китов, открил най-големия култов тракийски храм на Балканите – гробницата край Старосел, постоянно се шуми. Я покрай открития, я покрай скандали с официалните институции. Китов много-много не си поплюва – както в работата, така и в критиките, и логично е недолюбван от властта и част от колегите си. Сега към опонентите му се прибави друг, по-страшен враг – безименните покровители на иманярите.

„Няколко телефонни обаждания и намеци на живо ме накараха да си спомня, че през последните години при странни обстоятелства напуснаха земята няколко колеги и да си дам сметка колко силна е иманярската мафия у нас“. Това написа миналата седмица Китов в писмо до главния прокурор Никола Филчев и министъра на културата Божидар Абрашев. Китов дори стигна по-далече – заподозря прегръдката на мафията в действията и бездействието на властта.

Преднамереното отношение към моята експедиция е очевидно, твърди в писмото си тракологът. „То не може да се обясни по друг начин освен като някаква поръчка, най-вероятно от иманярската мафия“, добавя той.

Какво накара археолога да провиди ръката на мафията

в действията на официалните институции?

От 22 февруари т. г. на археолога е наложена едногодишна забрана да прави разкопки. А това не е никак малко. Защото открай време Китов диша във врата на иманярите, измъквайки им изпод носа ценности за хиляди долари.

Решението за забрана е на Съвета за теренни проучвания към БАН, в който участват и чиновници от Министерство на културата. Изброените причини са шест. Китов ги оспорва всичките.

Едно от обвиненията е, че археологът е разкопал 3 могили повече в местността „Ушите“, отново край Старосел. Именно това е и основната причина Китов да се съмнява, че забраната е наложена заради иманярски интереси в региона.

„Ние действително разкопахме 3 могили повече, отколкото бяхме предварително заявили в програмата си“, обяснява Китов. Според него обаче това е бил единственият начин да спаси могилите. Защото те вече са били белязани за плячка от иманярите.

„В една от могилите, заради които нашият екип е наказан, имаше един тунел, който стига на 80 см от гроба. Това е зидан гроб. В него има злато, сребро, бронз, произведения на изкуството за стотици хиляди долари.

Иманярите са стигнали на 80 см от гроба

и чакат ние да си тръгнем, за да влязат в гроба. Ние обаче разкопаваме гроба. И вадим нещата, които те са разчитали да извадят“, обяснява археологът.

Останалите прегрешения на Китов също изглеждат най-малкото спорни. Според решението на съвета за теренни проучвания той е използвал неправомерно земекопна техника и е правил едновременно разкопки на няколко обекта, занемарявайки ръководството им. „Не мога да си го обясня. Забележките към мен са толкова неоснователни, че не знам какво да си мисля“, обяснява Китов. „В разрешението за разкопки, което е от 2000 г., изрично пише, че мога да използвам земекопна техника. Всеки знае, че при разкопки се работи на сектори, а не поотделно“, обяснява той.

Археологът представя пред медиите писмо, според което официално е уведомил съвета за възраженията си по забраната за разкопки за още през месец май. От там обаче твърдят, че такъв документ никога не е постъпвал. „Срещу констатациите на комисиите до този момент писмено засегнатият д-р Китов не е депозирал своите възражения, решението е взето от 13 души, сред които двама професори, 7 доценти и 1 доктор. „, отговори във факс до „Сега“ шефката на археологическия институт с музей към БАН проф. Йорданка Юрукова.

Юрукова твърди диаметрално противоположни неща и за останалите случаи, описани от Китов в писмото му до прокуратурата. Според археолога те са поредното потвърждение на факта, че Съветът за теренни проучвания толерира хора, които откровено целят унищожение на културните паметници.

„През 1999 г. директорите на музеите в Пловдив и Хисар получават разрешение за разкопки в землището на с. Мътеница. Вместо там, те започват работа на 4 могили край Старосел“, разказва археологът в писмото си до Филчев. Според Китов местните разправяли как до разкопките участвали органичен кръг хора, а куче „вълкодав“ пазело обекта от любопитни погледи. Според Китов по същата схема е работено тази година край с. Дуванлии, въпреки че разрешението било само за с. Чернозем.

Юрукова оспорва и двата случая. „Разкопките край с. Мътеница са отчетени на годишната сесия на Секцията за тракийска археология, ръководена от Китов и отчетът е приет без възражения“, твърди пък Юрукова. Според нея археологът е трябвало да сигнализира, ако е имало някакви нарушения, но той не го направил.

„Не мога да се съглася с обвиненията на д-р Китов, че имам предубедено отношение към неговата експедиция. Още по-абсурдни за мен са обвиненията, че изпълнявам поръчки на някаква иманярска тайнствена мафия, връзката ми с която е само във фантазиите на д-р Китов“, твърди още шефката на АИМ.

Надежда за разплитането на гордиевия възел даде миналата седмица новият министър на културата Божидар Абрашев. Китов се закани да съди съвета за теренни проучвания, ако забраната не бъде вдигната. След срещата с Абрашев обаче той изрази надежди, че няма да се стигне дотам. „Министър Абрашев прояви много голямо разбиране. Със зам.министъра обещаха да съдействат и да направят всичко възможно, доколкото е по силата на тяхната власт, да се премахне тази забрана“, обяснява той.

Докато държавата и учените взаимно си извиват ръцете, изнемогват финансово и си завиждат един на друг, разкопките продължават. Иманярите имат и пари, и техника, и вратички за измъкване от закона. „Мащабите на иманярството са огромни

и след 30 години ние ще бъдем жестоко съдени, защото сме позволили това разграбване на държавата“, обяснява Китов. Примерът, който дава, е достатъчно фрапиращ, за да шокира и най-апатичните. „Досега в България учените са открили 50 колесници, общо. Иманярите успяха да изровят повече в рамките на 2 години“, разказва той.

Търсачите на съкровища често се подиграват с археолозите

„Оставят ни железата на колесниците, а прибират всичко ценно – фигурите от бронз, сребро и злато, всички предмети на изкуството“, обяснява Китов.

Съществуват два вида иманяри – конвенционални и модерни, разказва той. Едните копаят с допотопна техника и често на сляпо, започват, отказват се и се прехвърлят на друго място. При вида на техниката, с която разполагат модерните иманяри обаче, лицата на археолозите неизбежно биха позеленели. „Имат машини, с които учените изобщо не разполагат. Именно тези иманяри са най-опасните, те са и хората с покровителите“, обяснява Китов. Модерните иманяри установявали безупречно местата на гробовете и са насочвали с тунели право към тях. „И те са се научили от нас – копаят едни хубави шахти, правилни, в които се виждат пластовете, те четат пластовете, ориентират се по тях, след това от дъното на шахтата тръгва един тунел и понякога стигат до това, което ги интересува“, разказва археологът.

Такъв е бил случаят с гробницата край с. Александрово. Храмът с уникални стенописи – вторият до момента в България след Казанлъшката гробница, бе открит миналата година от Китов с вече прокопана от иманярите шахта към помещенията.

Полицията често лови иманяри, но е принудена да ги пуска заради калпавите закони, обяснява Китов.

Според наказателния кодекс търсачите на съкровища са длъжни да съобщят до 2 седмици за намереното от тях, иначе подлежат на санкция – глоба или лишаване от свобода. Да докажеш подобно провинение, обаче е почти невъзможно, твърди тракологът. Иманярите най-често се оправдават, че имат старинните предмети в наследство. А хванатите в крачка пък масово твърдели, че

току-що се канели да предадат богатствата в музей

„Навсякъде е залято с незаконно продавани древни монети и други предмети на изкуството, включително и в центъра на София, пред храм паметника „Александър Невски“. Тези хора са просто над закона“, обяснява Китов.

Освен стотиците хиляди долари, въртени незаконно от иманярите, и безценните експонати, България губи и възможността да пише историята си. „За търговските отношения в дадено древно селище например се съди по монетите. Изравяме монети, сравняваме кои се срещат най-често и решаваме – този град е имал най-активни търговски връзки с Атина“, обяснява Китов. „След иманярите обаче монети няма, а в историята попада още един търговски изолиран град“, обяснява Китов.

Никой не знае каква част от историческото наследство до момента е напуснала България. Истината обаче е една – неограбените могили все повече намаляват. Докато държавата бездейства, из частните колекции по света се появяват все повече и повече български находки. Които ще си останат за винаги непознати за българина, историята, а и за света.

Китов: Заплашиха ме, че ще бъда ликвидиран

Нямам друго обяснение за предубеденото отношение на институциите към мен, освен поръчка на мафията, твърди археологът

– Г-н Китов, кой и как ви е заплашвал?

– Знам името само на единия човек, но не мога да го кажа, защото тогава с мен е свършено. Тези хора ми казаха да си седна на задника, да не се мяркам в оня район и да знам, че всички, които са им се изпречвали на пътя, са били отстранявани. Точната дума всъщност беше „ликвидирани“.

– Колко пъти ви заплашваха?

– Обаждаха ми се по телефона 4-5 пъти и веднъж лично.

– Във връзка с гробницата в Старосел ли беше заплахата?

– Във връзка със Старосел и една афера със златни предмети от миналата година. Не искам да коментирам.

– Изразихте съмнение, че смъртта на ваши колеги археолози не не е била естествена и може да е свързана мафията. Ще конкретизирате ли за кои случаи става дума?

– Нека да не ровим в паметта на колегите. Ще кажа, само че

няколко археолози, млади, здрави и прави внезапно се споминаха. И сега, след като получавам аз такива заплахи, се питам дали и те не са получавали заплахи, дали не са били жертва на иманярската мафия? Бяха съвестни археолози, които не се поддаваха… Твърде често се получава така да се предлага на някой археолог да прави разкопки за частни цели. Сещам се за един случай от 1993 г., когато един възрастен мъж с бастун дойде и ми каза – имате от мен 1 млн. долара, обаче това, което намерите, е за мен. И естествено аз го изгоних и му отказах. Не искам да твърдя, че колеги се поддават на такива неща, но при това безпаричие…

– Какво означава, че са се споминали еднотипно, какво точно им се е случило?

– Ами инсулти, инфаркти.

– Заявихте, че считате отношението на институциите към вас за преднамерено и че това може е да свързано с поръчка от страна на иманярската мафия. Кое ви кара да мислите така?

– Мафията по принцип включва в себе си срастване на престъпността с властта. Така че при всички случаи мафията има хора във властта.

– Вие познавате ли ги тези хора?

– Не.

– Все някой във вашите среди трябва да ги познава.

– Сигурно ги знае някой, някой контактува с тях и ги знае. Аз познавам този човек, който естествено е подставено лице. Той беше пратен при мен, за да ми обясни, че ако аз не направя еди кво си, те ще вземат мерки.

– Как се получава така, че около вас постоянно избухват скандали?

– Защото работя много. Това явно не се харесва.

– На кого не се харесва? Забраната за разкопки идва от ваши колеги.

– Ами на иманярите не им се харесва. Това е положението. В една от могилите, заради които нашият екип е наказан, имаше един тунел, който стига на 80 см от гроба. Това е зидан гроб. В него злато, сребро, бронз, произведения на изкуството за стотици хиляди долари. Иманярите са стигнали на 80 см от гроба и чакат ние да си тръгнем, за да стигнат до гроба. Ние обаче разкопаваме гроба. И вадим нещата, които те са разчитали да извадят.

– Искате да кажете, че според вас в случая иманярите са работили съвместно с институциите?

– Нямам друго обяснение, надявам се да не е така, но нямам друго обяснение за това, че аз съм преследван. Ние, които спасяваме паметници на културата, сме преследвани, а хора, които нехаят и го прахосват, се толерират по всякакъв начин.

http://old.segabg.com/article.php?id=192630

Последвайте ни и в Телеграм