На 8 март отбелязваме Международния ден на жената, Деня на майката и Международния ден за правата на жените. Празничната дата носи социални послания и обръща общественото внимание върху проблеми на жените по целия свят.
Всичко започва в далечната 1857 година, когато на 8 март в Ню Йорк, работнички от текстилни и шивашки фабрики излизат на стачка срещу ниското заплащане и лошите условия на труд. Стачката е прекратена след намеса на полицията, но работничките основават свой собствен синдикат няколко месеца по-късно, за да продължат отстояването на исканията си.
През следващите години на 8 март се провеждат още много протести на работнички, като най-запомнящият се е през 1908 година, когато по улиците на Ню Йорк излизат над 20 000 жени, за да изискат по-добри условия на труд и да защитят правото си на гласуване.
За първи път Международния ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 година от Американската социалистическа партия. На следващата година на Първата международна конференция на жените в Копенхаген се взима решение ежегодно да се чества „Ден на жената“. По инициатива на женските движения на този ден по цял свят се организират много протестни движения за мир като реакция срещу започващата Първа световна война.
Международния ден на жената има влияние върху културата и социалния живот в много страни по света. След Втората световна война в Западните страни празникът има променлива популярност през годините. Най-силното му възраждане е през 60-те години като отглас на феминистките движения за правата на жените. Особено място му е отделено в Източния блок и Съветския съюз, където 8 март е служил на целите на комунистическата пропаганда. След падането на комунистическите режими празникът често се отрича, забравя се политическия му смисъл и все по-често се празнува като или ден на майката, или като повод мъжете да изразят симпатия, нежни чувства или любов към жените около тях. Установена е традиция на този ден да се подаряват цветя и малки символични подаръци.
8-ми март намира място и в календара на ООН, като основната цел е да се насочи общественото внимание към проблемите на жените по света – насилие, неграмотност, безработица, неравнопоставеност, трафик на хора, липса на граждански и политически права и т.н.
В България денят се чества за първи път през 1915 г., но се приема за общобългарски празник чак след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и се превръща в празник не само на работещата жена, но и на майката, любимата, учителката. Може би защото в България празникът на майката (станал прекалено комерсиален в Америка и западните европейски държави) не е успял да се наложи, българките избрали да празнуват Международния ден за правата на жените и Деня на майката в едно. Така, на този ден всеки българин поднася цвете на най-скъпите жени в живота си в знак на благодарност.
Последвайте ни и в Телеграм
