Отново отбелязваме годишнината от епичните Шипченски боеве по време на Руско-турската освободителна война с богата празнична програма, която вече стартира от Габрово. Сраженията са продължили три дни – от 9 до 11 август 1877 г. по стар стил или от 21 до 23 август 1877 г. по новия Григориански стил.
Върхът символизира героизма, а Паметникът на свободата, висок 31,5 м., увековечава подвига на падналите за свободата на България през лятото на 1877 година, които решават освобождението на България и нейното бъдеще.
Основният камък е положен на 26 август 1922 година, като строежът започва четири години по-късно. Главни майстори са Илия Мъглов и Пеньо Колев. През летата на 1927, 1928 и 1929 година кипи усилената строителна дейност. Камъните се обработват на ръка и са извозвани до върха с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 година, а огромният лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра вече е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но по политически причини всичко е преустановено. Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север.
Румънското правителство остро протестирало, тъй като съзира някакви подбуди към освобождаването на Южна Добруджа. Турция, Гърция и Сърбия пък не са съгласни за посоките юг и запад. В крайна сметка било решено лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите.
Дълго време след това българите се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите са неми и не могат да протестират.
След решаването на този двегодишен щекотлив политически въпрос строежът продължава.
Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 година от държавния глава цар Борис ІІІ. Мономентът е голяма кула от доломит с височина 31,5 м. На страните на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Над него има още четири етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. От върха на кулата се открива прекрасна панорама към върха Шипка и околността.
В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея е открит един от най-старите български ръкописи – Енинският апостол от ХІ век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният комплекс „Паметник Шипка“. Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.
Последвайте ни и в Телеграм
