Един от най-интересните кътове в залите на им „Искра“ , който ни връща назад в годините и разказва за живота на една от най- колоритните личности на Казанлък е този на д-р Христо Стамболски, който е обновен, благодарение и на последното дарение с негови вещи, дарени от неговата наследница Елена Бояджиева. В сбирката са показани печатите на д-р Стамболски,които се съхраняват във фонд Нова история на казанлъшкия музей, мастилницата и лупата придружавали го по време на заточението му в Сирия, корали от Сирия, снимка на турски военен лекар, преводни и оригинални издания на д-р Стамболски и др. . В града ни името му казанлъчани свързват с многопрофилната болница , носеща неговото име и с една от улиците на Казанлък. Делото на д-р Стамболски в по-нови времена е проучено от краеведа д-р Бойчо Бойчев. Кой е всъщност д-р Христо Стамболски? Стамболски е първият почетен граждани на Казанлък. Почетен председател на Казанлъшката дружба „Розова долина“ в София. Общественик, борец за църковна независимост, лекар-анатом и професор в медицинския факултет в Цариград, проф. д-р Христо Стамболски, е един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението. Роден е на 8 август 1843 година в Казанлък, в семейството на казанлъшки търговец и учител. През 1852 година той става анагонист (четец, подстриган) на търновския владика Неофит. Първоначално той се образова в родния град Казанлък, учи се да превежда от славянски на български, учи турски и гръцки . През 1858 год.,след успешно положени изпити, Стамболски се записва като ученик в подготвящото военни лекари за турската армия , Имперско медицинско училище.
Стамболски е член на Временния съвет на Българската екзархия и председател на Българското читалище в Цариград. Използва свободния си достъп до високите етажи в турската йерархия, за да помага в Църковната борба. Въпреки строгия казармен режим във военното училище, той не престава участието си в Църковната борба. Среща се с Васил Левски и му помага в търсенето на средства за националноосвободителното движение. Заради участието си в освободителните борби е заточен в град Сана (днешен Йемен). Там паразитната епидемия сред войниците го насочва към изучаването на драконолозата . С това получава световна известност и признание, а неговите стъкленици с „Йеменския червей“ и днес се пазят в Британския музей в Лондон.
След Освобождението д-р Стамболски е назначен за директор на пътищата и съобщенията в Източна Румелия.От 1875 год. Стамболски е редовен професор по анатомия и хистология в светското Висше медицинско училище в Цариград. Превежда от френски на турски език анатомичен атлас и ръководство по анатомия. Публикува трудове със своите изследвания върху филариатозата.
Последвайте ни и в Телеграм
