Пътуването се извършва с ретро микробус / сигурно е на около 20 години / , тръгващ от автогара Казанлък в 5.30 часа. Нарочно е толкова рано, за да ви принуди да станете в 4.00. Микробуса е препълнен с хора, плачат деца, но на вас не ви пука защото си имате смартфон, пускате си “ Видимо доволни“ и усмихнато чакате потеглянето. Малко е тесничко на задната седалка, при положение че до вас са трима много едри човека, но вие се радвате и на 40-те сантиметра които са ви оставили. Има климатик, но шофьора го пуска, чак когато на някой му прилошее от задуха. Ако имате късмет, може да го пусне и преди Павел Баня. Окачването на буса е идеално за хора с камъни в бъбреците – до София те със сигурност ще се разбият без никаква оперативна намеса. Само да не ви изпопадат пломбите на зъбите, ама то пък не може да бъде всичко идеално. От конденза, който се образува по таванчето на бусчето, при всяко тръскане / което е почти постоянно / върху вас се сипят капки вода, така че по-добре си вземете сапун или шампоан, та поне да се изкъпете и да съчетаете полезното с приятното. И така в задушевна и “ луксозна “ обстановка след 3.40 часа прекосявате разстоянието до София и слизате на централната автогара също като космонавти слизащи от спасителната капсула – пристъпвате неуверено и схванати отвсякъде и ви се иска с радост да коленичите и да целунете майката Земя. И всичко това ви се предоставя на „символичната цена“ от 17 лева. Приятно пътуване !
Спас Спасов
Последвайте ни и в Телеграм
