На пощата на редакцията пристигна статия с молба за публикуване, направена от Георги Николов и публикувана в сайта Между редовете.
Потърсен за коментар Крум Владев беше лаконичен и отговори само: Това е клевета, влезте в профила ми и вижте, че баща ми е осъден по член 10 за въвличане България във Втората световна война. Има присъда и тя е ясно написана, няма убийства и други глупости. На клевети не отговарям!
Публикуваме статията, без редакторска намеса:
Несъстояло се интервю с русофоб и син на убиец
Направих си експеримент. Пуснах във ФБ обява, че искам да интервюирам русофоб, да се опитам да вникна в ценностите им, да ги разбера и приема, след като и психолози започнаха да говорят, че голяма част от тези хора имат психични аномалии.
Отзова се само един: Крум Владев от Казанлък.Интервю не стана, но след кратката ни лична преписка бях блокиран в групата „Обединен демократичен алианс”, водена от Александър Йорданов, който така решава проблемите с различното мнение – по сталинистки. Има човек, има проблем. Няма човек-няма проблем. Същото правило важи и за други русофобски групи.
Владев не успя да вникне във въпросите. Искаше лустрация, но не можа да „изобрази” с думи как я вижда на 25 години отстояние от времето, когато е била възможна и наложителна. Опитът за интервю прерасна в приказки, без стойност за историята, и щеше да мине под „лустрацията” на „делийта”, но изтървана реплика от Владев, че Той трябва да каже какъв човек съм, въпреки че никога не ме е виждал, ми интонира плесенясал болшевизъм от времето на Култа. Реших да „разследвам” господина и се логнах се в Гугъл.
Находката надмина очакванията ми.
Русофобът Крум Владев се оказа син на Костадин /Косьо/ Крумов Владев, полицейски началник, един от най-жестоките палачи в Бургаска област. Награден от цар Борис III, но няма сведения дали царят е знаел в какво точно се изразява заслугата на Косьо Владев към Короната, колко хора са пожелали смъртта му хиляди пъти преди Народния съд.
Синът се възмути пред мен, че Ирина Бокова не се извинява за комунистическия режим и за действията на родителите си. Възнегодува, че до тракийското съкровище в Лувара са позирали комунисти, /сякаш е негово лично наследство/, но за баща си спомена само, че е убит от комунистите. Не влезе в подробности, не каза дали възнамерява да поиска прошка от наследниците на убитите от баща му, въпреки че един истински демократ би се извинил и разграничил. Далеч е от прозрението, че разликата между едни убийци и други е само в идеологиите, на които са служили бащите им.
……
Бащата Владев е бил страшилище за морската област, любител на дългите и жестоки инквизиции с арестуваните, водещи до физическо осакатяване, ако не се съгласят да бъдат сътрудници и да докладват за дейци на антифашисткото движение.
Един от тях е ремсистът Тодор Грудев от Айтос, който не устоява на мъченията. Чрез него Владев разбира, че в дома на семейство Ченгелиеви от Бургас се укрива поетът партизанин Атанас Манчев. По негово нареждане, военни и жандармерия атакуват къщата на ятаците Ченгелиеви.
След няколко часа сражение, Атанас Манчев и двама от неговите ятаци са убити, а къщата – изпепелена. Последващите събития напомнят сцени от „Под игото” – където отрязани и набучени на кол глави се носят по селата за страх и ужас на останалата рая.
„Още топли, телата им са прострени на паважа няколко часа за назидание – и градът е трябвало да мине и да ги гледа. Нареждане на Косю Владев и капитан Русев”, пише за тези събития поетът Недялко Йорданов и допълва портрета на бащата на Крум Владев с други потресаващи подробности:
„Косьо Владев имал обичай да води жертвите си у дома в мазето, и там да ги обработва. Нямал доверие на биячите Плочев и Чушкин. Така завел в мазето си Димчо Карагьозов. След три дни мъчения вдигнал ръце и дал да го ликвидират”.
Капитан Русев – командир на Трета жандармерийска дружина, пише за този случай: „Дойде при мен Косю Владев и ми направи доклад, че имало в Бургас един отявлен комунист, корав и твърд, и заемал важна длъжност в Окръжния комитет. И че ако той се ликвидира, с Бургас е свършено…Запитах какво трябва да се направи. Отговори ми – да го приберем някоя вечер, защото той бил келнер и до късно работел в ресторантите. Аз се съгласих…И действително Владев наредил на Чушкин да го отвлече. Една сутрин ми докладва, че Димчо Карагьозов е заловен и откаран в дома му. Там го държал три дни и ми докладва, че нищо не казвал…и че Димчо трябва да се ликвидира”.
Полумъртвият Димчо Карагьозов е заведен на брега на Бургаското блато, край село Скеф, увиват врата му с бодлива тел, слагат му един грамаден камък, и го хвърлят в блатото.
Два месеца по-късно Владев разпитва отново в мазето на дома си ранената партизанка Яна Лъскова. Какво е правил с нея, никой не знае. Били са само двамата. После хладнокръвно нарежда да я убият. Става свидетел и на убийството на 17 партизани, погребани още живи в масов гроб край село Добра поляна.
Можем само да гадаем какво още се е случвало в мазето, какви „чучулигови песни” са излизали от гърлата на жертвите и какво удоволствие е изпитвал от тях „старателният” полицай.
Жандармерия и полиция са изпълнявали нареждания, отказът е носел последствия, но само един на сто се е престаравал до степен, която психопатолозите наричат вродена социопатия и садизъм.
Няма сведения друг полицейски служител да е показвал такова старание в работата си, че да я „води” у дома си, както в американските филми на ужасите за психопати – серийни убийци.
Русофобът ще каже: ”Те са били комунисти, заслужават си смъртта и мъченията”.
Същото обаче ще каже и другата страна:”Те са фашисти и убийци и си заслужаваха атентата в „Света Неделя”, и доводите им ще бъдат също толкова железни, колкото на антикомунистите.
Сега е друго време.
На сцената днес са децата на убийци, убивали за различни каузи. Но единият наследник, разбирайте Крум Владев, иска извинение. Смята се за репресиран, и вероятно има причина да се чувства по този начин. Но защо баща му е осъден на смърт от Народния съд, пропуска. Не му върши работа за образа на демократ. Някой, който го познава, ще започне да прави сравнения между баща и син, а това може и да не приключи в негова полза.
Още щрихи от биографията на Владев- Младши
Десети ноември отваря вратата към пътя на реванша. Владев става седесар, лидер на СДС в Казанлък.
1998 г. Правителството на Костов извършва административна реформа. Социалистическите окръзи са заменени с области. Регионални съвети на СДС носят в София списъци с имена на бъдещите областни управители, Костов лично одобрява или отхвърля кандидатите.
Крум Владев решава сам да се предложи на Костов за областен управител на Стара Загора. Случката предизвиква потрес в сините редици и е отразена от в. Капитал на 28.11.1988 г. „За управата в Стара Загора лично на Костов се самопредложил шефът на СДС – Казанлък, Крум Владев. В отговор скандално известният и набъркан в местни и трансгранични далавери Владев, получил от командира публично порицание пред семинар на актива миналата седмица”.
2001 г. Владев излиза от СДС, защото партията се „блошевизирала”. Дали под „болшевизъм” разбира, че не са изпратени в кауша или на бесилото тези, които могат да разкажат за баща му, не става ясно. Остава да виси като предположение.
Юли 2004 г. Крум Владев вече е член на БДС – Радикали на Евгений Бакърджиев. Сега се занимава с екологични каузи, но след като е довел в Казанлъшко турски инвеститори, замърсили с производствената си дейност природната среда.
На 1 Февруари 2015 в Казанлък почитат паметта на жертвите от комунистическия режим. Крум Владев държи реч.
”Около 30 казанлъчани – репресирани и потомци на репресирани от комунистическия режим в България, вчера се събраха в катедралния храм „Свети Йоан Предтеча“, за да почетат паметта на загиналите и да запалят свещ в тяхна памет”, четем в регионален новинарски сайт.
Репресираните палят свещи в памет на жертвите, в памет на Костадин Владев. За Атанас Манчев, Димчо Карагьозов, Яна Лъскава никой не пали свещи. Те са престъпници, децата им също. Бащата на Владев е героят, мъченикът.
За Владев комунистическия режим наистина е престъпление. Благодарение на него зверствата на баща му стават публично известни. И той няма да може да прости този факт, ще настоява за прилагане на строги болшевишки мерки за наказване на виновниците заради това, че е син на баща си.
А можеше да направо нещо по-просто и да очисти душата си, казвайки: „Аз не съм виновен за действията на баща си, аз съм друг човек“.
Вместо това, Владев прави друго: отмъщава на тези, които си позволяват да му опонират във Фейсбук. Не може да се доближи до „изявите” на бащата, бледнеят като въображение, но показва една друга същност: разпространява статии за своите опоненти, цитирайки комунистически информационни източници, въпреки че се пише антикомунист и не вярва на комунистически писания. Доволен е ако се получи интрига, гадория, нарича тези си действия „аргументи” и е доволен, когато постави в „ъгъла” „недемократичния враг”, та макар и във Фейсбук. Стилистика, характерна за агент на ДС, знак за нереализиран наследствен талант за такава дейност.
Историческа справка:
Коректността изисква да се направи друго историческо уточнение, без да се приема като защита за втората страна в събитията. Убийствата, репресиите заради убеждения, не могат да бъдат оправдани, независимо кой е техният извършител. И никакви царски или последвали партийни награди, не могат да измият позора от престъпленията.
Но…
През периода 1941-44 година загиват 9 140 антифашисти, убити са 20 070 ятаци.
Народен съд: Издадени смъртни присъди – 2730. Доживотни тъмнични – 1921. 20-годишни – 19.
Само доказани убийци, доказани по показания на свои колеги, или разпоредилите зверски мъчения, характерно за хора с психопатични проблеми, са осъдени на смърт. А Владев е всявал ужас и в мирното, неангажирано с антифашизма население.
…………
Общуването ми с нормални хора във Фейсбук ме предпази от угрозата да се превърна в завършен фашизоид под въздействие на перманентната русофобската радиация. С подборния прочит на историята, някои от тях се опитват да прикриват вроден цинизъм, килърския ген в кръвта си, но ако им се отдаде възможност – тези хора биха убивали и днес. Хладнокръвно и спокойно, само защото не мислиш по техния, „правилния“ начин, както беше прието и при социализма.
Но продължавам да търся интелигентен, уравновесен и здрав психически русофоб. Заради Крум Владев тръгвам към новото си дирене с хипотезата: Всеки русофоб има скелети в бащината или дядовата си ракла, спотаените писъци на жертвите на неговите предци. Тези писъци им дават самочувствие на демократи, и трябва да се молим поне внуците им да паднат по-далеч от крушата.
Много се надявам да греша. Същевременно се надявам Крум Владев да намери сили, да покаже мъжка чест и да се извини на сестрите на Атанас Манчев – трудови, скромни жени, и на дъщерята на Яна Лъскова – Аелита Лъскова.
Ако търсиш извинение, трябва да дадеш личен пример как се прави.
Георги Николов – http://mejdu-redovete.com/
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
