Българската православна църква чества на 2 февруари Сретение Господне, един от 12-те велики празници през годината. Имен ден празнуват Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко и Сретен. Честити да сте!
В българските вярвания този ден се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Според народните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, чистене, работа в градината или на нивата, защото децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи.
2 февруари е също и български народен празник – Петльовден, обичай с регионално разпространение.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Сретение Господне
Според закона на Мойсей всяко първородно дете момче трябвало да бъде посвещавано на Бог. Затова на 40-ия ден след раждането на първото си момче жените принасяли в жертва на Бога агне, а по-бедните – гълъб или гургулица. Света Богородица отнесла Младенеца в ерусалимския храм. Сретение Господне е един от най-великите християнски празници.
С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.
Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.
Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата.
Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък.
Народната традиция
Колко време са били заблуждавани с тази хитрост не се знае, но празникът продължил под друго име – Петльовден. Съдържанието обаче не се променило: пак мъжката челяд се изкъпвала, обличала нови дрехи и се събирала за песни и разкази за мъжки подвизи. Но вече не на мегдана, а в мази и соби.
Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са само момиченца – за курбан отива някоя ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо.
С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата.
Закланият петел се сготвя, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата – продължители на рода. Къща без петел не бива – ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат.
Традиционната храна за празника са т.н. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.
Последвайте ни и в Телеграм
