Банго Васил e eдин от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми, Василица или Банго Васил (куцият Васил), отбелязван всяка година на 14 януари.
Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банко Васил, а третият “патерицата”. Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие.
Повсеместно срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил – най-често това е гъска. Тя се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат. На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.
Банго Васил e eдин от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми, Василица или Банго Васил (куцият Васил), отбелязван всяка година на 14 януари.
Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банко Васил, а третият “патерицата”. Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие.
Повсеместно срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил – най-често това е гъска. Тя се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат. На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност