На тази дата /по стар стил/ през 1876 г. избухва Априлското въстание – най-значимата и най-мащабната въоръжена изява на национално-освободителното ни движение – резултат на централния проблем на Балканите – Източният въпрос.
През 1875 г. Гюргевският революционен комитет с ръководител Стефан Стамболов, решава, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира въстание. Комитетските дейци разделили България на 4 революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански и Панагюрски. След като планът за бъдещото въстание бил окончателно завършен, комитетът бил саморазпуснат, а определените апостоли преминали Дунав и започнали усилена работа по подготовката на въстанието.
С наближаване на решителния час възниква идеята за свикване на общо събрание, на което да се обсъдят основните въпроси на предстоящото въстание. То се провежда в местността Оборище, недалеч от село Мечка на 14-ти април 1876 година. Пратениците положили клетва и приели, че в случай на предателство въстанието може да бъде обявено и по-рано.
Един от участниците в общото събрание, Ненко Терзийски от село Балдево, Пазарджишко, уведомил турските власти за взетите в Оборище решения и полицията предприела мерки за арестуването на ръководителите на революционната организация, като изпратила в Копривщица и Панагюрище специални конни отделения. Опитът за арестуване на Тодор Каблешков е неуспешен, но в отговор той обявява въстанието на 20 април. За развитието на по-нататъшните действия знаем от историята…
Априлското въстание продължава около 1 месец с относително голяма интензивност. В него участват близо 10 хиляди въоръжени бойци. Това въстание е потушено с голяма жестокост. Над 30 000 мъже, жени и деца са избити, стотици хиляди българи са подложени на репресии, стотици села са опожарени и ограбени.
Априлското въстание е връхна точка в българското национално-революционно движение. То може да бъде характеризирано като общонародно, тъй като в него вземат участие всички социални групи.
Зверствата на турските войски не могат да се скрият от света. Сведения за тях първи дават дипломатическите представители на чуждите страни, които пребивават в империята и журналистите на големите европейски вестници.
Изключителни в това отношение са заслугите на руския княз Алексей Церет?лев, на американския консул Юджин Скайлер, на американския журналист Джон Макхаган, на англичанина Едвин Пиърс и други. В 200 европейски вестника са публикувани над 3000 журналистически материалa, които разкриват истината за потушаването на въстанието. По инициатива на руското правителство е създадена международна анкетна комисия за разследване на извършените престъпления. В Англия, Швейцария, Испания, Австро-Унгария, Полша, САЩ, Франция се организират събрания и помощи за българите. Най-широк отзвук българските събития намират в Русия. Руската общественост настоява пред царското правителство незабавно да обяви война на Турция. Сред участниците в движението са Лев Толстой, Тургенев, Достоевски, Менделеев.
Априлското въстание става мощен революционен стимулатор на цялото българско общество. В началото на август 1876 година, за да предявят исканията за решаване на българския въпрос, Драган Цанков и Марко Балабанов заминават за Европа и посещават Лондон, Париж, Рим, Берлин и Петербург. Те връчват на представителствата меморандуми за създаване на автономна българска държава.
През лятото и есента на 1876 г. българският въпрос става централен проблем на Цариградската конференция между Великите сили. След продължителни дискусии било решено да се обособят 2 автономни български области: Източна – с център Търново и Западна – с център София. Двете области покривали всички територии, населени с българи.
Така Великите сили за пръв път признали етническите граници на българската възрожденска нация.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
