1878 – Казанлък е освободен от турско робство
1883 – В Казанлък е роден художникът Радомир Иванов Мандов. Родът на баща му – учителят Иван Мандов, е от Шипка и той и брат му – художникът Дечко Мандов, свързват детството и юношеството си с тези две места. През 1901 г. 18-годишният бъдещ художник е командирован от основателя на казанлъшкия „Музей за старини и изкуства“ Петър Топузов до Асеновград, за да направи акварелен пейзаж на средновековна крепост. Със създадената творба „Останки от цар Асеновата крепост“ се поставя началото на най-старата художествена сбирка в страната – тази на днешната Художествена галерия – Казанлък. През 1903 г. постъпва в Държавното рисувателно училище, учи живопис при професорите Иван Ангелов и Иван Мърквичка. Завършва през 1908 г. и се завръща в родния си град. Тук създава поредица акварелни пейзажи от околностите на Казанлък, Старата река, Тюлбето, Стара планина и близките села. Поканен е да рисува различните моменти от активно залесяващите се в този период крайградски терени, като тази чисто документална задача той превръща в десетки пейзажи с художествена стойност. През 1909 г. организира първата си самостоятелна изложба с акварели и маслени платна от последните пет години
1938 – Открита и осветена детската градина за деца на работнички от фабриката на Братя Стайнови
1998 – В Казанлък, за първи път извън София, се състоя прожекция със синхронен превод. Тя бе предназначена за най-малките казанлъчани, които гледаха „Сам вкъщи“ в кино „Искра“.
2018 За първи път казанлъчани за 140г. от Освобождението на своя град имаха възможност да видят достоверния исторически прочит, разигран пред емблематичната Папазова къща за подготовката на Санстефанския мирен договор, осъществена в техния град. Първите мирни преговори между Руското командване и пратениците на султана се провеждат в паметните януарски дни на Освобождението на Казанлък и за първи път се заговаря за бъдеща свободна България.
2023 145 години от Освобождението на Казанлък от турско робство
2023 На 8 януари Казанлък отбелязва 145-та годишнина от своето освобождение. Всяка година в Девическия манастир“Въведение Богородично“ прекланяме глава пред подвига на всички онези знайни и незнайни герои, пожертвали се за свободата ни! Два пъти Казанлък е освобождаван. През лятото на 1877 година, на 17 юли, предният отряд на ген. Гурко овладява града. С неописуема радост жителите на града посрещат руските воини и българските опълченци, които идват с развято знаме и пеейки песента „Шуми Марица!“.Казанлъшкото население предоставя на своите освободители храна, фураж, дрехи и обувки. За ранените войници в Девическия манастир, със средства на града, е разкрита болница, ръководена от опълченеца д-р Мирков. Но казанлъшката свобода трае само две седмици. Отрядът на ген. Гурко се отправя за неравен бой с армията на Сюлейман паша в Стара Загора, която много скоро ще напише в своята история с кървави букви факта за опожаряването си. Българското опълчение се завръща в Казанлък и се установява в Девическия манастир. В града прииждат бежанци, които разказват за ужасите, башибозуци на талази започват да заливат града. Розовата долина се превръща в долина на страдание и плач, а хората панически бягат. Хиляди оставят родните си домове, имоти, за да се спасят от турските ятагани и бягат към Шипка, Трявна, Габрово, Дряново, Търново. Това страшно време е останало в съзнанието на казанлъчани с името „Бегът“. Казанлък е подложен на варварски разрушение и ограбване. Изгорени са къщи и църкви, избити са малкото останали българи.Подпалена е Куленската църква и чаршията. В двора на храма „Св. Пророк Илия“ жестоко са съсечени над 200 невинни деца, жени и старци. В двора на Девическия манастир са изклани над 300 деца, жени,старци и ранени руски войници. Той е превърнат и в сборно място за стотиците девойки-робини и малки момчета- робчета.Манастирската черква е опожарена със слама, а очите на светците от иконите са избодени с щикове и ножове. Сюлеймановите орди избиват в Казанлък общо над 1100 българи, като от 4260 български къщи оцеляват 680 според някои сведения.Казанлък има своя Батак.Казанлък има съдбата на Батак. Настъпването на новата 1878 година носи нови надежди, руските войски бележат нови успехи, очаква се края на Освободителната война.След като е обкръжена от отрядите на генералите Скобелев и Святополк Мирски, атакувана и разбита, турската армия на Вейсел паша капитулира при Шейново. На 8 януари войните от полковете Коломенски и Шуйски, под командването на ген. Шнитников, навлизат в пустия и заледен Казанлък. Казанлък дочакал своя български ден./Установява се българско управление. Съставен е първият български общински съвет. Избран е първият български кмет- Добри Ганчов Кехайов. /Градът започва да се връща към нормалния си ритъм на живот.почистват се и ремонтират домовете, заработват занаятчийските работилници, въздигат се дюкяните по чершията. На 12 януари в Ханджиевата къща отсяда главнокомадващият руската армия на Балканите княз Николай Николаевич.Главната квартира на руската армия се установява в Казанлък до 24 януари. На 19 януари в Папазовата къща се водят първите мирни преговори, от руска страна се излага първия вариант на мирен договор, който в последствие ще послужи за основа на Санстефанския мирен договор. Участие в тях вземат главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич , министърът на външните работи и велик везир Сервер паша и пазителят на държавния печат на империята Намик паша, които се срещат в оцелялата и до днес Папазова къща.
Последвайте ни и в Телеграм
