Датата 5-ти януари поставя началото на Ивановденските празници, които продължават до 8 януари.
Днес е Попова Коледа. Празникът се нарича още Кръстци, Зимен Кръстовден или Водици. Според народните представи на този ден се пропъждат мръсните или поганите дни, през които са вилнеели злите сили, временно превърнали земната хармония в хаос. Рано сутринта свещеникът “кръщава вода”, като пуска в нея кръст. Всеки може да вземе от кръстената вода и да отнесе в дома си.
Свещеникът взима в котле от осветена вода и с босилкова китка обикаля домовете и ръси, за да прогони злите демони. Попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Домакините хвърлят монети в котлето и го даряват с вълна, брашно, боб и др. Църковният обред е свързан с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Тъй като се спазва строг пост, в някои райони зимният Кръстовден се нарича Неядка.
Някъде момците се събират, избират някого за „поп” и тръгват по къщите, за да ги изчистят с кръст и светена вода. На следващия ден същото правят и момите. И двата обичая завършват с песни и веселба в някоя от къщите на младите.
Празникът е неделим от новогодишния празничен комплекс и е своеобразна връзка между Нова година и Йордановден. Срещу Богоявление е Третата кадена вечер. На нея пак се разчупва прясна пита, в която някои слагат парá. На обредната трапеза се сервират постни ястия.
Именници на 5-ти януари са Кръстьо, Кръстана, както и носещите производните от тях имена.
Последвайте ни и в Телеграм
