Създателят на Художествената галерия и казанлъшки радетел за „културното извисяване“ на града, най-сетне увековечен в подвижна изложба
Проект на ИМ ”Искра”-Казанлък е одобрен за финансиране в конкурсната сесия на Министерство на културата за проекти в областта на музеите и изобразителните изкуства за 2014 г. Свързан е със създаване на мобилна колекция „Християнство и народна култура”. Колекцията представя религията в делничния й облик. Основно място в нея е предвидено за казанлъшкия културен деец Иван Енчев – Видю и неговият труд „Български народен кръст”. Включените в колекцията експонати са от фонд „Възраждане” и „Етнография” на музея.
Радетелят на казанлъшкото културно извисяване, познат повече с прозвището си-Видю, е основател на местната галерия и автор на афиша на първата българска опера „Сиромахкиня“. Той е един забравен интелектуалец, както от съгражданите си, така и от националната културна общност.
Трудът на Видю „Българският народен кръст“ е създаван в продължение на 20 години от автора, преседян в Научния архив на БАН почти 80 години, получил високата оценка на художниците Иван Мърквичка и Антон Митов, на професорите Йордан Иванов и Богдан Филов.
Тази книга на известния художник и художествен критик – Иван Енчев – Видю, е изключително ценно изследване за българския народен кръст. В акварел и рисунки с туш той пресъздава кръстове от цялата историческа етническа територия на България. Най-голям дял заемат надгробните паметници – каменни, дървени, а също кръстовете от ковано желязо, от стенописи, от шевичния орнамент и др. Широкият териториален обхват на илюстративния материал, датировката на паметниците, застъпването на разнородни по своята функция кръстове дават възможност да се проследи развитието на естетическите принципи в българското народно изкуство за един много съществен период от неговата история – Възраждането и първите години след Освобождението. Не по-малко важен е и фактът, че са обхванати територии, които отдавна не се намират в пределите на България, като Северна Добруджа и Вардарска Македония, а и повечето от паметниците, документирани от автора, вече не съществуват. Единството на стиловите особености на кръстовете доказва по нагледен път единството на българската народна култура. Трудът е издаден едва през 1994 г. от Държавно издателство „Проф.Марин Дринов“ и се продава в Интернет за комичните 6 лева.
Преди две години бяха издадени фрагменти от дневника на Видю, които директорът на музей „Чудомир“, Пеньо Терзиев, подбра и публикува в книга. Части от дневника на Видю открил казанлъчанинът Румен Александров сред камарите изхвърлени книжа за вторични суровини, откупил ги и ги занесъл в музея, откъдето пък Терзиев ги претвори в книжно издание през 2012 г. Самият Александров сподели това при излизането на книгата пред наш репортер.
Интересна подробност е, че миниатюра от Иван Енчев, харесал Иван Вазов и държал до края на дните си на нощното си шкафче. Тя и досега е там. Двамата са общували из софийските кафенета.
На снимките: /горе/ Ив.Енчев-Видю като ученик, /долу/ Изследването на Видю върху българския кръст
Последвайте ни и в Телеграм
